През последните 5-6 години италианската folk power metal група ELVENKING се насочва към подготовката на сагата „READER OF THE RUNES“ (“ЧЕТЕЦЪТ НА РУНИ”). Групата поема предизвикателството да напише митологична трилогия (от която вече чухме първите две части) и това ? струва сериозни усилия.

Певецът DAVIDE “DAMNAGORAS” MORAS, иначе познат като DAMNA, пояснява:

„В центъра на повествованието е странен и мистериозен персонаж, “Четецът на руни“. Когато  този загадъчен човек се появява в малко село сред несигурен и мрачен свят, започва да прави предсказания на хората от околността. Има осем персонажа, главните действащи лица в историята от сагата, с видения за всеки един от тези герои“.

В последния албум от трилогията, издаден тази година, в епичен и кинематографичен стил се разкрива кой е Четецът на руни и връзките между героите, обединявайки всички сюжетни линии и елементи от предишните два албума.

DAMNA продължава: 

„Заглавието на третата част от тази трилогия е „LUNA“, това всъщност е името на героиня, прякорът на един от персонажите. Героинята иначе е Ethel и в този албум обясняваме доста неща за нея, за това, което ? се е случило в миналото.

Падна голямо писане, за да се уверим, че в цялата история всичко е последователно, всеки герой е на мястото си, не искахме да правим никакви грешки, но така или иначе, историята беше доста ясна в съзнанието ни. Най-накрая стигнахме до финала на повествованието, и това беше страхотно, беше наистина интересно пътуване и много стимулиращо – но беше трудно. Когато пишете музика за толкова дълга история, самата история диктува тона като звукови пейзажи на тези песни и на албумите от поредицата. 

Докато например втората част “Rapture” беше наситена с гняв и разруха, разказвахме за края на всичките осем главни герои, и затова тонът беше трагичен и агресивен, – в завършващата част „LUNA“ тръгнахме по две посоки. Едната е в миналото, защото навлизаме в предишния живот на тези герои и разкриваме как всички те са свързани помежду си, когато са били млади. Тонът е по-лек, както може да чуете в някои от песните, но има и друга страна на тази история, която е по-трагична и тъжна, защото разкриваме защо злощастията се случват в настоящето. Така че музиката става по-епична, по-меланхолична и малко по-тежка от една страна, и малко по-мрачна от друга.

Когато подхождахме към тези теми и истории, определено се върнахме към онзи heavy metal, който ни повлия в края на 90-те години на миналия век, онзи епичен power metal, на който бяхме наистина големи фенове. 

Това, което правим като група, е да се опитаме да създадем цял свят, който да е изграден от музика – разбира се, защото това е основното нещо, което правим тук, но – също така обогатяваме музиката с текстове и с образност, която я разширява. Това е, за което си мисля, когато пиша песен, и мисля, че беше наистина важно да го направим, особено чрез трилогията, чрез тази концепция, защото наистина трябваше да я изразим с тези тонове, с тези чувства. 
Историята разказва нещо, героите преживяват своите чувства като отделни моменти в сюжета, така че беше наистина важно да направим това по възможно най-добрия начин“ – завършва  DAVIDE “DAMNAGORAS” MORAS.

Албума “READER OF THE RUNES – LUNA”, или “ЧЕТЕЦЪТ НА РУНИ – ЛУНА”, ще чуем в предаването „Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 ноември, след новините от 22.00 ч.

В предаването на 8 ноември 2025 г.: Elvinking и албумът „Четецът на руни – Луна“ 

ELVENKING
READER OF THE RUNES – LUNA
Release date: April 11th, 2025

SONGS/TRACKS:

1. Season of the Owl - 05:19    
2. Luna - 03:07
3. Gone Epoch - 04:57    
4. Stormcarrier - 04:52
Featuring [Feat.] – Mathias "Vreth" Lillmåns*  
5. Starbath - 04:37    
6. On These Haunted Shores - 05:04
7. The Ghosting - 04:32      
8. Throes of Atonement - 05:08
9. The Weeping - 06:07     
10. Reader of the Runes - Book II - 10:59      
    
©2025 Reaper Entertainment GmbH

CREDITS:

Aydan: Guitars, Vocals (backing), Keyboards
Damna: Vocals (lead)
Lethien: Violin
Symohn: Drums
Jakob: Bass
HeadMatt: Guitars

Produced by Aydan and Damna
Mixed and mastered by Scott Atkins at Grindstone Studio

Zsofia Dankova: Cover art

LYRICS:

Season of the Owl

From a crack into the forest clad with splendid mantle green
A creek of crystal water falls down from the highest mountain peaks
The kingdom of the fellowship, the ground of plays and laughs
Aside sit on the rocks a budding poet stared the girl he loved
He loved

A crippled boy with heart of gold, a lone soul selfless breed
A kid that fights the serpents of the sea, another maladapted
A little girl God-frightened, a friend slightly obsessed
Luna and his brother fill these misadjusted ranks

As the owl flies in the darkened skies
Fiery ember eyes, as it dives on its fallen prey
The reader sighs as the knot unties
The eight have died, under blood blade of vengeance they lie

This is a fable to forget, it's a song to not bequeath
Leave those memories behind in the chasm beneath
It's the Season of the Owl, the becoming of the foul
As the predator beguiles to the final feast

Of the owl
Of the owl
Oh, of the owl
Of the owl
Oh

Then the leaves stand still, sudden the silence falls
And a gust of wind brings in the tragedy
"What have you done?"
A hand emerging searching helping hands
"Help her out, for the Gods' sake"

The tragic fair foretold
Eight souls to Hades sold

This is a fable to forget, it's a song to not bequeath
Leave those memories behind in the chasm beneath
It's the Season of the Owl, the becoming of the foul
As the predator beguiles to the final feast

Point your prey, eyes to tear dark apart
Death knell fey for your silent black heart
Oh, you soaring dark winged
Linger in wait and plunge in dismay

As the owl flies in the darkened skies
Fiery ember eyes, as it dives on its fallen prey
The reader sighs as the knot unties
The eight have died, under blood blade of vengeance they lie

This is a fable to forget, it's a song to not bequeath
Leave those memories behind in the chasm beneath
It's the Season of the Owl, the becoming of the foul
As the predator beguiles to the final feast

Of the owl
Of the owl
Oh, of the owl
Of the owl
Oh

Luna

Sparked from celestial skies
Ethel forever (…Luna…)
A white flame glistened by moonshine
Heart-whole, pure as snow
Deceive she would never
Half a step beyond the flock she rode

With arms full open wide
We took her in, welcomed home without thinking
She’d light our sky

Luna be my guide in the burrows of this life
Oh, sister teach me how to thrive in this place dark and unfair

Emerged from wood labyrinths
Ethel our treasure (…Luna…)
Starved and filthy still a fairy light

Unknown where she came from
Ethereal, Moonclad maiden
Of purest love forged

Luna be my guide in the burrows of this life
Oh, sister teach me how to thrive in this place dark and unfair

In a mighty flash of light like Mother Nature’s bride
Your appeared into my life, don’t ever leave me lone oh swear

Luna be my guide in the burrows of this life
Oh, sister teach me how to thrive in this place dark and unfair

In a mighty flash of light like Mother Nature’s bride
Your appeared into my life, don’t ever leave me lone oh swear

Gone Epoch

Long before the age of Golden grace
In a frame of time between the sphere of space
I existed in a far universe
Innocent vague memories
Lost in Red Mists

Little Fragments of serenity
Scents of grass and sheer liberty
We were young brave little champions
With our sceptres made of canes
Ruling our plains

Times I yearn for, never to return
They breach the veil of memory
Waters of black, never to get back
I feel again our sinless youth

Like riddles of stars we were lost in a reverie
Told in a song, blown in a melody
Long ago in a time that is no more, forlorn gone epoch

Shades of laughter echo and resound
In a whirl of magic back where she was drowned
As I try to catch and hold their luminous wake
I get lost inside a maze
And no way out

The past is alive, it is where I thrive
I hope to see her smile one more time
A euphony in black, when my heart has cracked
I see our virgin ways of old - oh I miss you so…

Like riddles of stars, we were lost in a reverie
Told in a song, blown in a melody
Long ago in a time that is no more, forlorn gone epoch
Like ghosts in the fog, we are lost in a memory
Pale shades of what we could’ve been in a thousand years
Long ago, with hearts that decomposed, goodbye dear Ethel

Like riddles of stars, we were lost in a reverie
Told in a song, blown in a melody
Long ago in a time that is no more
Like ghosts in the fog, we are lost in a memory
Pale shades of what we could’ve been in a thousand years
Long ago, with hearts that decomposed, goodbye dear Ethel

Stormcarrier

Don't talk to night winds, oh wayward son
Don't gift your words to the raging storm
They won't reach the chosen ones
Put down your weapons in the dying day
Surrender, leaving the shores and bays
Standing lone in the pouring rain

Carrier of the thunders
I'll be the cold outside
Bringer of the hail and fire flares
Rusty grudge crystallized

Here it comes
Longing to join with the stars
Yearning for the moon tonight
Ready to behold the cosmos and aeons beyond

Fire of the ages, eonian sun
I seek my vengeance, oh Ancient Ones
Fill me whole till my web is spun
In a moonstone circle, I summon thee
All gods of wrath and the force within
Joining the cult of the woeful kin

Carrier of the nightmares
I'll be the fear inside
Harbinger of strife, I'll be the knife
That'll cut your threads of life

Here it comes
Longing to join with the stars
Yearning for the moon tonight
Ready to behold the cosmos and aeons beyond
My dearest one
This day I won't die alone
I'll be emperor of these skies
Each and every thing in sight
I will command and be mine

Here it comes
Longing to join with the stars
Yearning for the moon tonight
Ready to behold the cosmos and aeons beyond
My dearest one
This day I won't die alone
I'll be emperor of these skies
Each and every thing in sight
I will command and be mine

Starbath

A storm of valiant herons was heading to the warm
Against crystalline blue sky in that afternoon stillborn
A crack into the light beams
A yell suddenly shattered all the laughs
Motionless the fibres, paralysed in fear
Staring from the distance, craved to disappear
The child who wished to be a poet
Hadn't yet become a grown-up man

And when the skies are falling
All the stars start falling down
With any signs of warning
Explode in sparkles with no sound, yeah

We were young, we were lone, we were helpless
We were gone in a blink, we have run afar
And to no one's avail
We have fled in neglect in a bath of stars

Crippled by the reverence, frozen and awry
In the sheer and utter darkness, in the nightside of the sky
There he stood a lonely weak boy
Destroyed by detriment and ignorance

And when the skies are falling
All the stars start falling down
With any signs of warning
Explode in sparkles with no sound

We were young, we were lone, we were helpless
We were gone in a blink, we have run afar
And to no one's avail
We have fled in neglect in a bath of stars
We were young, we were lone, we were helpless
We were gone in a blink, we have run afar
And to no one's avail
We have fled in neglect in a bath of stars

(Of stars)
(Starbath)

We were young, we were lone, we were helpless (Helpless)
We were gone in a blink, we have run afar
And to no one's avail
We have fled in neglect in a bath of stars
We were young, we were lone, we were helpless (Helpless)
We were gone in a blink, we have run afar
And to no one's avail
We have fled in neglect in a bath of stars

On These Haunted Shores

Mortal winter waft your breath
Unnerve the frozen seas
The raging winds bring signs of reckoning
As they whistle through the trees
"With my sword of wood, I rule my ship
And dock on enemy shores
Be aware all those around and near you
And your lands to the north"

The cold deep black
Anger of the waves
Seized you, my dear
"Cry not, I will be safe"

Trails of loam to walk barefoot
Our paths were paved with gold
A well overgrown with wild ivy
The altar of their plays
A chubby dork with no aims set
The right-hand of the hoon
He will take the spirit calling
For his greeding crave and needs

The shores in flames and I am forlorn
Long a line of oaks I die
Shores in flames, the fires at dawn
On these haunted shores I lie
The shores set aflame on malice intent
Of the joke of the allies
Shores in flames will light on the end
Of this tale of foolish spite

About this tale of sudden death
A sacrificial rite in need
The reaping winds are deafening
As they whisper through the trees

The shores in flames and I am forlorn
Long a line of oaks I die
Shores in flames, the fires at dawn
On these haunted shores I lie
The shores set aflame on malice intent
Of the joke of the allies
Shores in flames will light on the end
Of this tale of foolish spite

The cold deep black
Anger of the waves
Seized you, my dear
"Cry not, I will be safe"

The shores in flames and I am forlorn
Long a line of oaks I die
Shores in flames, the fires at dawn
On these haunted shores I lie
The shores set aflame on malice intent
Of the joke of the allies
Shores in flames will light on the end
Of this tale of foolish spite
On these haunted shores I lie

On these haunted shores

The Ghosting

This silent gust and the vastness of the sea
Are slowly melting the skyline down in me

No, I can’t stand another night
Please give me force for one last fight

I’m brooding about all the nights
In the darkness of my soul I can’t close my eyes
The ghosting won’t disappear
I’m slowly being consumed by my own fears

The abysmal void and the solitude profound
… solitude profound…
Assembled quietly the seas in which I drown
…the seas of guilt…

So I took distance from them all
Still, I am wrecked by my recall

I’m falling…

I’m brooding about all the nights
In the darkness of my soul I can’t close my eyes
The ghosting won’t disappear
I’m slowly being consumed by my own fears

I’m brooding about all the nights
In the darkness of my soul I can’t close my eyes
The ghosting won’t disappear
I’m slowly being consumed by my own fears

The ghosting
The ghosting… won’t disappear
The ghosting…

Throes of Atonement

On the riverbank, she stood there motionless
And looked at her, malicious devilish
The Queen of gloat – her beauty she won’t mourn

Dissident, she stood there sacrosanct
A spouse of Christ, saint untouchable
And she despised – the brightness of her mind

A jig of misery, the ballet of the fallen
A sad sad song, untuned and lorn blown out by the wind

For all the harm you’ve done
Now penance has begun
Betrayers, deceivers
Rats and unbelievers
I stare into their eyes
Fragments before she died
Just craving for some help
Throes of atonement

A rivalry, adolescent jealousy
Burning deep, reducing in cinder and flames
The beliefs of a childhood’s tail

An unclean creature, Chimera of the Old One
Preacher, impure and servant of heathenry
She deserves her destiny

A jig of misery, the ballet of the fallen
A sad sad song, untuned and lorn blown out by the wind

For all the harm you’ve done
Now penance has begun
Betrayers, deceivers
Rats and unbelievers
I stare into their eyes
Fragments before she died
Just craving for some help
Throes of atonement

The Weeping

There she stands
Captured by the waters
She won't breathe again
The welkin weeps and falls
Here I stand again
Haunted by these waters
Beneath the radiance
Of the same sun that enlightened that day

Thus did commence my weeping
Across the lakes of ruefulness
For every tear of grief, my essence passed away

Asunder the spirit, ripped apart, atwain
Sated and gratified the gods of pain
As her lungs collapsed, a thunder cracked the sky

Her beauty motionless
A waving portrait still
Reflected by the sun
Eternalized in ill will
There we stood
I can rebuild the whole scene
I paint with hatred brush
The canvas of this tragedy

Thus did commence my weeping
Enchantress of my agony
A desolated courier
Reprisal companion
Companion

Asunder the spirit, ripped apart, atwain
Sated and gratified the gods of pain
As her lungs collapsed, a thunder cracked the sky
Mine is the vastness of this crushing grief
Torment of soul, dark as nocturne seas
As the spark in her eyes has faded away
Oh, the weeping

I stare in pain at the somber sky, the painful sky
I stare in pain at the somber sky, this leaden sky
Thus it did commence my weeping
Thus it did commence my weeping
Thus it did commence my weeping
Thus it did commence

Asunder the spirit, ripped apart, atwain
Sated and gratified the gods of pain
As her lungs collapsed, a thunder cracked the sky
Mine is the vastness of this crushing grief
Torment of soul, dark as nocturne seas
As the spark in her eyes has faded away
Oh, the weeping

Reader of the Runes - Book II

Awakened by the lark's songs
Chilled by the frost of the morning dew
"I'll find my way back home"
Wrecked in the eye of this tempest
Harsh is the way of the aftermath
"I'll find my way back home"
Strong is the will of the wounded
Dense is the fog that reddened these lands
"On fields of grief I roamed
To find my way back home"

Alongside his black shabby mantle left on the soil
The cloak to hide the grin that mangled
Are you fulfilled and content
About the slaughter of lambs
Whose blood has embroidered the firmament of stars?
Stars that have blazed in the cosmos forging the Runes occult
The Seer of the Old Alphabet
On the Stone of the Ritual of Oak the druid stands alone
Are you part of the archaic grand design?

Turn the time, fold the fortune
On the Runes you read the faiths assigned
Tune the angst, bewildered and tortured
The Runes, ten fates aligned
The Runes, ten fates

Once left the tree trunk, house of fates divined, forsaken
No crows, no skulls, no cane will ever tell
If still in revenge you abide
If fierce and at peace is your stride
What does your heart whisper in the black of night?
Night that has laid down its curtains on a sacrifice of blood
Eight lives for one, is that fair at all?
Guilt is the sword that you handed
Be aware, for such a sword
Has a blade but no hilt in sight

Turn the time, fold the fortune
On the Runes you read the faiths assigned
Tune the angst, bewildered and tortured
The Runes, ten fates aligned
The Runes, ten fates aligned
The Runes, ten fates

You began thine incantations
Serving forces of the dusk
Generated mastery unknown
Was it real or just a husk?
As the souls were mowed and harvested
One by one they were scythed down
For the good you once have served
Sinful souls cut to the ground
One by one eight souls were purged
Of the ritual they've been charged
Was your power real?
Upon a silver seal

Awakened by the lark's songs
Chilled by the frost of the morning dew
"I'll find my way back home"
Wrecked in the eye of this tempest
Harsh is the way of the aftermath
"I'll find my way back home"
Strong is the will of the wounded
Dense is the fog that reddened these lands
"On fields of grief I roamed
To find my way back home"

I'm the Reader of the Runes
I'm searching diamonds in the night
All the way across the firmament
Where stars paint fates aligned
I'm the Reader of the Runes
I'm luring gemstones in the light
And the wake of all their deeds
Will thrive and burn alight

Turn the time, fold the fortune
On the Runes you read the faiths assigned
Tune the angst, bewildered and tortured
The Runes, ten fates aligned
Turn the time, fold the fortune
On the Runes you read the faiths assigned
Tune the angst, bewildered and tortured
The Runes, ten fates aligned
(Turn the time, fold the fortune)
(On the Runes you read the faiths assigned)
(Tune the angst, bewildered and tortured)
(The Runes, ten fates aligned)

Сезонът на совата

От пукнатина в гората, облечена в разкошна зелена мантия
Поток от кристална вода пада от най-високите планински върхове
Царството на братството, земята на игрите и смеха
Настрана, седнал на скалите, един начинаещ поет гледаше момичето, което обичаше
Той обичаше

Сакато момче със златно сърце, самотна душа, безкористна порода
Хлапе, което се бори с морските змейове, още един човек, неспособен да се адаптира
Малко момиче, уплашено от Бога, един леко обсебен приятел
Луна и брат му изпълват тези несъответстващи редици

Докато совата лети в мрачния небосвод
С огнени очи като жарава, тя се гмурка     върху падналата си плячка
Читателят въздъхва, докато възелът се развързва
Осмината са умрели, паднаха от кървавото острие на отмъщението 

Това е басня за забравяне, песен, която не трябва да се предава
Оставете тези спомени зад гърба си в бездната отдолу
Това е Сезонът на совата, раждането на ужасните
Докато хищникът мами жертвите за последния си пир

На совата
О, на совата
На совата

Тогава листата зативат, внезапно пада тишина 
И порив на вятъра носи трагедията
„Какво си сторил?“
Ръка се появява, търсейки ръце, които да помогнат
„Помогнете й, в името боговете“

Трагичният панаир е предсказан
Осем души, продадени на Хадес

Това е басня за забравяне, песен, която не трябва да се предава
Оставете тези спомени зад гърба си в бездната отдолу
Това е Сезонът на совата, раждането на ужасните
Докато хищникът мами жертвите за последния си пир

Насочете плячката си, разкъсайте мрака с очите си
Смъртта звъни на вратата, феи, за вашите тихи черни сърьа
О, вие, извисяващи се тъмнокрили създания
Треперете в очакване и се гмурнете в ужаса

Докато совата лети в мрачния небосвод
С огнени очи като жарава, тя се гмурка върху падналата си плячка
Читателят въздъхва, докато възелът се развързва
Осмината са умрели, паднаха от кървавото острие на отмъщението 

Това е басня за забравяне, песен, която не трябва да се предава
Оставете тези спомени зад гърба си в бездната отдолу
Това е Сезонът на совата, раждането на ужасните
Докато хищникът мами жертвите за последния си пир

На совата
О, на совата
На совата

Луна

Изгряла от небесните небеса
Етел завинаги (…Луна…)
Бял пламък, огрян от лунна светлина
Сърцето ? е цяло, чисто като сняг
Никога не би излъгала
На половин крачка от ятото, тя яздеше

С широко разтворени ръце
Ние я приехме, приветствахме я у дома, без да се замисляме
Тя щеше да освети нашето небе

Луна, бъди мой водач в хралупите на този живот
О, сестро, научи ме как да процъфтявам на това тъмно и несправедливо място

Излезе от горски лабиринти
Етел, нашето съкровище (…Луна…)
Гладна и мръсна, все още феическа светлина

Неизвестно откъде дойде
Ефирна, облечена в луна девойка
От най-чиста любов изкована

Луна, бъди мой водач в хралупите на този живот
О, сестро, научи ме как да процъфтявам на това тъмно и несправедливо място

В могъщ блик светлина, като булката, пратена от Майката Природа
Ти се появи в живота ми, никога не ме оставяй сам, о, кълна се

Отминала епоха

Много преди ерата на Златната благодат
В рамките на времето между сферата на пространството
Съществувах в далечна вселена
Невинни смътни спомени
Изгубени в червени мъгли

Малки фрагменти от спокойствие
Ухание на трева и чиста свобода
Бяхме млади, смели малки шампиони
С нашите скиптри, направени от бастуни
Управляващи нашите равнини

Времена, за които копнея, никога няма да се върнат
Те пробиват завесата на паметта
Черните води, никога няма да се върнат
Чувствам отново нашата безгрешна младост

Като загадки на звезди бяхме изгубени в унес
Разказани в песен, разнесени в мелодия
Отдавна в едно време, което вече изтече, една тъжно отминала епоха

Сенки на смях отекват и се носят
Във вихъра на магията обратно там, където тя се удави
Докато се опитвам да уловя и задържа светлинната им следа
Се губя  в лабиринт
И няма изход

Миналото е живо, там процъфтявам
Надявам се да видя усмивката ? още веднъж
Красивите черни звуци на разбитото ми сърце в черно
Виждам чистите ни стари пътища - о, толкова ми липсвате…

Като загадки на звезди бяхме изгубени в унес
Разказани в песен, разнесени в мелодия
Отдавна в едно време, което вече изтече, една тъжно отминала епоха
Като призраци в мъглата сме изгубени в спомен
Бледи нюанси на това, което можехме да бъдем, след хиляда години
Отдавна, със сърца, които се разлагат, сбогом, скъпа Етел

Като загадки от звезди бяхме изгубени в унеса
Разказани в песен, разнесени в мелодия
Отдавна в едно отминало време
Като призраци в мъглата сме изгубени в спомен
Бледи нюанси на това, което можехме да бъдем след хиляда години
Отдавна, със сърца, които се разлагат, сбогом, скъпа Етел

Буреносец

Не говори на нощните ветрове, о, блудни сине
Не дарявай думите си на бушуващата буря
Те няма да достигнат до избраните
Остави оръжията си в умиращия ден
Предай се, остави бреговете и заливите
Стой сам в проливния дъжд
Носител на гръмотевиците
Аз ще бъда студът отвън
Носител на градушка и огнени пламъци
Ръждясала злоба, кристализирана

Ето го,  идва
Копнеж да се съединя със звездите
Копнеж за луната тази вечер
Готови да съзрат космоса и еоните отвъд

Огън на вековете, еонианско слънце
Търся отмъщението си, о, Древни
Изпълнете ме целия, докато мрежата ми се изплете
В кръг от лунен камък ви призовавам
Всички богове на гнева и силата вътре в мен
Присъединявам се към култа на опечалените роднини

Носител на кошмарите
Аз ще бъда страхът вътре
Предвестник на раздора, аз ще бъда ножът
Който ще пререже нишките на живота ти

Ето го,  идва
Копнеж да се съединя със звездите
Копнеж за луната тази вечер
Готови да съзрат космоса и еоните отвъд
Най-скъпа моя
Този ден няма да умра сам
Ще бъда император на тези небеса
Всяко нещо в полезрението ми
Ще ми се подчинява и ще бъде мое

Ето го,  идва
Копнеж да се съединя със звездите
Копнеж за луната тази вечер
Готови да съзрат космоса и еоните отвъд
Най-скъпа моя
Този ден няма да умра сам
Ще бъда император на тези небеса
Всяко нещо в полезрението ми
Ще ми се подчинява и ще бъде мое

Звездна баня

Буря от доблестни чапли се насочваше към топлото
В кристално синьото небе в този следобед те бяха мъртвородени
Пукнатина в светлинните лъчи
Вик внезапно разби всички смехове
Неподвижни бяха влакната, парализирани от страх
Взирайки се от далечината, копнееха да изчезнат
Детето, което искаше да бъде поет,
Още не беше станало възрастен мъж

И когато небето пада
Всички звезди започват да падат долу
С всякакви предупредителни знаци
Избухват в искри без звук

Бяхме млади, бяхме сами, бяхме безпомощни
Изчезнахме за миг, избягахме далеч
И без никаква полза
Избягахме пренебрегнати в баня от звезди

Осакатено от благоговението, замръзнало и изкривено
В чистия и пълен мрак, в нощната страна на небето
Там стоеше самотно слабо момче
Унищожено от вредата и невежеството

И когато небето пада
Всички звезди започват да падат
С всякакви предупредителни знаци
Избухват в искри без звук

На тези обитавани от духове брегове

Смъртна зима носи дъха ти
Разтърсва замръзналите морета
Яростните ветрове носят знаци за разплата
Докато свирят през дърветата
„С дървения си меч управлявам кораба си
И акостирам на вражески брегове
Бъди внимателен към всички около теб и близо до теб
И земите ти на север“

Студеният, дълбок и мрачен
Гняв на вълните
Те грабна, скъпа моя
„Не плачи, ще бъда в безопасност“

Пътеки от глинеста почва, за да ходиш бос по птях
Пътеките ни бяха павирани със злато
Кладенец, обрасъл с див бръшлян
Олтарът на техните пиеси
Пълничък глупак без поставени цели
Дясната ръка на хуна
Той ще поеме зова на духа
Заради алчните си копнежи и нужди

Бреговете лумват в пламъци и аз съм опечален
В една дълга редица от дъбове аз умирам
Бреговете лумват в пламъци, огньове на разсъмване
Лежа на тези обитавани от духове брегове 
Бреговете, запалени от злонамерени намерения
На шегата на съюзниците
Брегове в пламъци ще лумнат в края
На тази история за глупава злоба

За тази история за внезапна смърт
Жертвен обред в нужда
Жътварските ветрове са оглушителни
Докато шепнат през дърветата

Бреговете лумват в пламъци и аз съм опечален
В една дълга редица от дъбове аз умирам
Бреговете лумват в пламъци, огньове на разсъмване
Лежа на тези обитавани от духове брегове 
Бреговете, запалени от злонамерени намерения
На шегата на съюзниците
Брегове в пламъци ще лумнат в края
На тази история за глупава злоба

Студеният дълбок и мрачен
Гняв на вълните
Те грабна, скъпа моя
“Не плачи ще бъда в безопасност“

Бреговете лумват в пламъци и аз съм опечален
В една дълга редица от дъбове аз умирам
Бреговете лумват в пламъци, огньове на разсъмване
Лежа на тези обитавани от духове брегове 
Бреговете, запалени от злонамерени намерения
На шегата на съюзниците
Брегове в пламъци ще лумнат в края
На тази история за глупава злоба

На тези обитавани от духове брегове

Привидението

Този тих порив и необятността на морето
Бавно разтапят хоризонта  в мен

Не, не мога да понеса още една нощ
Моля, дай ми сила за последна битка

Размишлявам за всички нощи
В мрака на душата си не мога да затворя очи
Привидението няма да изчезне
Бавно ме поглъщат собствените ми страхове

Бездънната празнота и дълбоката самота
… дълбока самота…
Събраха тихо моретата, в които се давя
…моретата на вината…

Затова се дистанцирах от всички тях
И все пак съм съсипан от спомените си

Падам…

Размишлявам за всички нощи
В мрака на душата си не мога да затворя очи
Привидението няма да изчезне
Бавно ме поглъщат собствените ми страхове

Размишлявам за всички нощи
В мрака на душата си не мога да затворя очи
Привидението няма да изчезне
Бавно ме поглъщат собствените ми страхове

Привидението
Привидението… няма да изчезне
Привидението…

Мъките на изкуплението

На брега на реката тя стоеше неподвижно
И я гледаше злобно, дяволски
Кралицата на злорадството – красотата ? няма да бъде оплакана

Отцепницата, тя стоеше там свещена
Съпруга на Христос, недосегаема светица
И тя презираше – яркостта на ума си

Танцът на мизерията, балетът на падналите
Тъжна, тъжна песен, ненастроена и самотна, отнесена от вятъра

За цялата вреда, която сте причинили
Сега покаянието започна
Предатели, измамници
Плъхове и невярващи
Взирам се в очите им
Фрагменти, преди тя да умре
Просто копнея за помощ
Мъките на изкуплението

Съперничество, юношеска ревност
Горяща дълбоко, свеждаща се до пепел и пламъци
Вярванията на опашката на детството

Нечисто същество, Химера на Стария
Проповедник, нечист и слуга на езичеството
Тя заслужава съдбата си

Танцът на мизерията, балетът на падналите
Тъжна, тъжна песен, ненастроена и самотна, отнесена от вятъра

За цялата вреда, която сте причинили
Сега покаянието започна
Предатели, измамници
Плъхове и невярващи
Взирам се в очите им
Фрагменти, преди тя да умре
Просто копнея за помощ
Мъките на изкуплението

Плачът

Ето я
Заловена от водите
Тя няма да диша отново
Дъщерята плаче и пада
Ето ме отново
Преследван от тези води
Под сиянието
На същото слънце, което озари онзи ден

Така започна моят плач
През езерата на скръбта
С всяка една печална сълза, моята същност си отиваше

Разкъсан на парчета дух
Насити и задоволи боговете на болката
Докато дробовете ? се сринаха, гръм разцепи небето

Красотата ? неподвижна
Развяващ се портрет
Отразен от слънцето
Увековечен в злоба
Ето ни там
Мога да възстановя цялата сцена
Рисувам с четка на омразата
Платното на тази трагедия

Така започна плачът ми
Чародейка на агонията ми
Опустошен вестител
Спътник в отмъщението
Спътник

Разкъсан дух
Насити и удовлетвори боговете на болката
Докато дробовете ? се сриваха, гръм разцепи небето
Моя е необятността на тази смазваща мъка
Мъчение на душата, тъмно като нощни морета
Искрата в очите ? е избледняла
О, плачът

Взирам се с болка в мрачното небе, болезненото небе
Взирам се с болка в мрачното небе, това оловно небе
Така започна плачът ми
Така започна плачът ми
Така започна плачът ми
Така започна

Четящият руните - Книга II

Събуден от песните на чучулигата
Попарен от сланата на утринната роса
„Ще намеря пътя си обратно към дома“
Разбит в окото на тази буря
Суров е пътят на последиците
„Ще намеря пътя си обратно към дома“
Силна е волята на ранените
Гъста е мъглата, която покри тези земи с червено
„По полетата на скръбта аз бродех
За да намеря пътя си обратно към дома“

Наред с черната си изтъркана мантия, оставена върху почвата
Наметалото, за да скрие усмивката, която осакати
Удовлетворен ли си и доволен
От клането на агнета
Чия кръв е бродирала звездния небосклон?
Звезди, които са пламнали в космоса, изковавайки окултните руни
Пророкът на старата азбука
На камъка на Ритуала на дъба друидът стои сам
Част ли си от древния велик замисъл?

Обърни времето, сгъни съдбата
Върху руните четеш начертаната вяра
Настрой тревогата, объркан и измъчван
Руните, десет съдби, подредени
Руните, десет съдби

Веднъж напуснал ствола на дървото, дом на предсказани съдби, изоставен
Ни една врана, ни един череп, ни един бастун никога няма да каже
Дали все още отмъщаваш
Ако свирепа и спокойна е твоята крачка
Какво шепне сърцето ти в тъмнината на нощта?
Нощ, която е спуснала завесите си върху кърваво жертвоприношение
Осем живота за един, честно ли е това изобщо?
Вината е мечът, който ти подаде
Бъди внимателен, защото такъв меч
Има острие, но му липсва дръжка

Обърни времето, сгъни съдбата
Върху руните четеш начертаната вяра
Настрой тревогата, объркан и измъчван
Руните, десет съдби, подредени
Руните, десет съдби

Ти започна своите заклинания
Служейки на силите на здрача
Създаде неизвестно майсторство
Истинско ли беше или просто обвивка?
Докато душите бяха косени и пожънати
Една по една те бяха покосени
За доброто, на което някога си служил
Грешни души, паднали на земята
Една по една осем души бяха пречистени
От ритуала, на който дадоха своята мощ
Истинска ли беше силата ти?
Върху сребърен печат

Събуден от песните на чучулигата
Попарен от сланата на утринната роса
„Ще намеря пътя си обратно към дома“
Разбит в окото на тази буря
Суров е пътят на последиците
„Ще намеря пътя си обратно към дома“
Силна е волята на ранените
Гъста е мъглата, която покри тези земи с червено
„По полетата на скръбта аз бродех
За да намеря пътя си обратно към дома“

Аз съм Четящият Руните
Търся диаманти в нощта
По целия небесен свод
Където звездите рисуват съдби, подредени
Аз съм Четящият Руните
Примамвам скъпоценни камъни в светлината
И следата от всичките им дела
Ще процъфтява и ще гори

Обърни времето, сгъни съдбата
Върху руните четеш начертаната вяра
Настрой тревогата, объркан и измъчван
Руните, десет съдби, подредени
Руните, десет съдби

Превод: Симона Дянкова

BIOLINKS:
http://www.elvenking.net/
https://www.facebook.com/elvenking.official
https://x.com/EK_Official
https://www.instagram.com/elvenking.official/