„The Archaeoptimist“ by Spock’s Beard
Най-новият албум „THE ARCHAEOPTIMIST“ („АРХЕОПТИМИСТКАТА“) на американската
progressive rock група SPOCK’S BEARD, е издаден през ноември 2025 г.
SPOCK’S BEARD е с висок престиж в progressive rock средите. Тя е сформирана през 1992 г. в Лос
Анжелис от братята NEAL и ALAN MORSE, и става известна със съчетаването на изискан
симфоничен рок, подобен на Yes, Gentle Giant или ранен Genesis, с поп чувствителност и сложни
вокални хармонии.
Заглавието на 14-ия им студиен албум „АРХЕОПТИМИСТКАТА“ може да се представи и в смисъл
на фундаментален оптимист, който вярва в добрия първоначален замисъл или потенциал на хората,
този оптимизъм е вкоренен в основата на неговото битие, а не е просто временна емоция.
В 21-минутната песен „THE ARCHAEOPTIMIST“ откриваме влияние от теорията за изместване на
полюсите на Земята. Певецът и авторът на нейния текст TED LEONARD се вдъхновява от
поредицата „The Why Files“ („Досиетата „Защо“), където тази теория намира място, и на този фон
разказва историята на баща и дъщеря, които се възстановяват след глобална катастрофа. Пред нас
оживява пътят на дъщерята: от източник на надежда за тяхната общност до лидер, който води към
преодоляване на препятствия, вдъхва оптимизъм и проявява устойчивост при преминаването през
бурни времена в разрушения след катастрофата свят.
TED LEONARD споделя: „В първоначалният вариант тази песен беше със силна политическа
нагласа, но мен това не ме интересуваше, и казах на RYO OKUMOTO (пианистът и продуцентът на
SPOCK’S BEARD – б.м.), че се нуждае от пълно пренаписване. Става дума за четири и половина
страници текстове, знаете ли. А той отвърна: „Ами, добре, но трябва да го направиш бързо, защото
нямаме много време – след четири дни ще миксираме, така че, давай!“ И тогава наистина се
почувствах зле.
Изслушах песента и започнах да създавам история, първите няколко реда бяха просто някакво
мърморене, преди да намеря думите. И това просто ме поведе по пътя към написването на този
сюжет, който беше повлиян от „Досиетата „Защо“, от един конкретен епизод за тази теория за
изместването на полюсите, която се предлага като едно от обясненията за измиранията, които са се
случили. Най-скорошното, за което знаем, е Късният Дриас преди 12 000 години. Това е циклично
събитие, при което полюсите се изместват и това не вещае нищо добро за никого. Но както и да е,
това беше образът, който ми минаваше през ума, като например: какво би било да си един от онези
хора, които трябва да заселят отново планетата и да започнат всичко отначало.
И така измислих историята за баща и дъщеря, които преминават през това – продължава TED
LEONARD. – Дъщерята има вроден оптимизъм, докато възрастните около нея са свидетели как
цивилизацията буквално е заличена от планетата. Така че не се случва много веселие в това племе,
трудно е да бъдеш жизнерадостен. И така тя се превръща в източник на радост и оптимизъм, в
голямо вдъхновение в племето. Има тази непрестанна нужда да търси, за да намери някакви
артефакти или доказателства, които може да открие за предишната цивилизация, за която тя само е
чувала истории, защото е родена след катастрофалното събитие. Ето това е основата на историята,
която представих в четири части за израстването на момичето след години като водач, наричано от
баща си галено „археоптимистката“ – завършва TED LEONARD.
Албума „THE ARCHAEOPTIMIST“, или „АРХЕОПТИМИСТКАТА“, ще чуем на 14 февруари,
събота, в предаването “Картини от една изложба®
” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините
в 22 ч.
В предаването на 14 февруари 2026 г.: Spock’s Beard и албумът „Археоптимистката“
SPOCK'S BEARD
THE ARCHAEOPTIMIST
Released: November 21 st , 2025
SONGS/TRACKS:
1.Invisible - 06:33
Composed by Ryo Okumoto and Michael Whiteman
Lyrics by Alan Morse
2.Electic Monk - 06:16
Composed by Ryo Okumoto and Michael Whiteman
Lyrics by Alan Morse & Michael Whiteman
3.Afourthoughts - 07:32
Composed by Ryo Okumoto and Michael Whiteman
Lyrics by Michael Whiteman
4.St. Jerome In the Wilderness - 08:46
Composed by Ryo Okumoto and Michael Whiteman
Lyrics by Michael Whiteman & Ted Leonard
5.The Archaeoptimist - 20:57
Composed by Ryo Okumoto and Michael Whiteman
Lyrics by Ted Leonard
6.Next Step - 10:58
Composed by Ryo Okumoto and Michael Whiteman
Lyrics by Michael Whiteman
©2025 Madfish Music, ltd.
CREDITS:
Ted Leonard – lead vocals, guitars, keyboards
Alan Morse – guitars, vocals
Ryo Okumoto – keyboards, vocals
Dave Meros – bass, keyboards, vocals
Nick Potters – drums, vocals
Acoustic Guitar [Additional] – Michael Whiteman
Producer – Ryo Okumoto
Mixed By, Mastered By – Rich Mouser
Engineer [Alan's Guitars] – John Morse, Markus Riegler
Technician [Drum Tracking Assistance] – Joey Frevola*
Album Art by Carl Glover for Aleph Studio
LYRICS:
Invisible
Hello out there, can you see me?
Can you see anything at all?
I hope it's not right, but I fear that I might
Be turning invisible
You there, can you see me?
I don't know, sometimes I'm not so sure
'Cause lately, I seem to lack opacity
Or maybe I'm just easy to ignore
Invisible, it's criminal
How missable I've become
Invisible, completely risible
Now you see me, now I'm gone
That's me in the back, beige shirt, tan pants
My focus is never pulled
A lighter shade of present; neither pleasant nor unpleasant
My edges are artfully dulled
Invisible, it's criminal
How missable I've become
Invisible, completely risible
Now you see me, now I'm gone
There's only one way to fight this
If there is any way at all
Stand up and fight but cover your light
It's time to get invisible
Electric Monk
High on a hill outside the city
Looking out at the valley down below
I know you're out there and I know that I must find you
If it's the one thing that I know
Programmed to be free to do just what you're told
Your faith may move the mountains
But maybe that's not the best shot you've got
What if it's not quite as foretold
Your voice it echoes through the canyons
I hear you calling on the wind
I know this journey will take everything I have
But you cannot end what you don't begin
Once when we were free everything was gold
We climbed the highest mountain
Only to find, the mountain was mined
And reduced to a hole in the road
I'm blowing away
Thought I was made of sterner stuff than this
But you called, I obeyed
I gave my all and it's all come to pass
I reach the dim interior
Near death from strife and hunger
I'm stepping through the threshold
Into a world unknown
Could it really be true?
Could this be the end of my quest?
My heart remains true
But my head says there just may be dangers yet
I'm stepping inside
One last leap of faith; one last hill to climb
And it's you, you're alive
Can I hold you close to me till the end of time
Now you're here with me
We never will grow old
Uncountable tomorrows
Each more glorious; ever victorious
Until the last bell tolls
And that's really all that I've got
That's all. That's the lot.
And if all that I've given for you
Isn't quite enough to prove
That I am steadfast and true
I guess I'll start my search anew!
Afourthoughts
A time before time began
A place before space came into being
Can you believe what you're seeing?
Better close all your eyes
Don't stare into darkness, just clear your mind
Don't even think about thinking!
You can't prove my intention
Your premeditation's a waste of time
Can we push this over the line?
Now maybe your luck ran out
Maybe I'm stuck in this empty void
But how not to seem paranoid?
Thoughts from before time coming through
Malice calling, guiding you
Don't think of the most harmless thing
There's danger throughout all this enterprise
You're acting like you're not surprised
Now I tried to tell you
But I wouldn't listen to anything
Emotion can overcome reason
Thoughts from before time coming through
Malice calling, guiding you
Time before time it will change your mind
All the thoughts that you thought you thought
It will all amount to nought
Time before time it will change your mind (It might seem harmless but there's danger)
All the thoughts that you thought you thought (In this enterprise)
It will all amount to nought
We tried to tell you but you can't be taught (You can't prove my intention)
We can't be bought (Your premeditation's a waste of time)
It will all amount to nought
And it's penal detention for predestination (It might seem harmless but there's danger)
Open up your mind (In this enterprise)
It will all amount to nought
We tried to tell you but you can't be taught (You can't prove my intention)
We can't be bought (Your premeditation's a waste of time)
It will all amount to nought
And it's penal detention for predestination (It might seem harmless but there's danger)
Open up your mind (In this enterprise)
It will all amount to nought
It will all amount to nought
It will all amount no one
It will all amount to nothing
Thoughts will all add up to everything
Thoughts from before time coming through
Malice questions what you thought you knew
Thoughts from before time coming through
Compassion calling, guiding you
Thoughts from before time still coming through
Compassion is calling, it's guiding you
Thoughts from before time coming through
Compassion is calling, it's guiding you
St. Jerome In the Wilderness
Unfinished renaissance masterpiece
The lights low to preserve its grandeur
Uncertain as we listen to a story
That could not be stranger...
Is it desecration to upgrade potential?
Break it into pieces to increase the label
Sell the part that's finished, the rest is wasted
Throw in the trash or use it as a table
Reunited, rejoined
Reassembled, restored
Icon that was quintisected
Is made whole once more
It's made whole once more
A pale face in isolation
Unaware he's decapitated!
In another world, another fragment
Recognise the pattern, could it be completed?
A challenge to align the segments
Solve the puzzle, document the flow
Show your working, assign the regiment
No surprise here, one piece has yet to show
Reunited, rejoined
Reassembled, restored
Icon that was quintisected
Is made whole once more
It's made whole once more
His face is haggard from fasting and penance
His hard eyes determined and defined
His outstretched hand clasping a solid rock
About to beat his breast in penitence
Emotional turmoil, intuitive torment
But is it the story of the subject or the artist?
Reunited, rejoined
Reassembled, restored
Icon that was quintisected
Is made whole once more
Is made whole once more
It's made whole once more
It's made whole once more
Whole once more
The Archaeoptimist
[I - The Fates Have Spoken]
[Father:]
Then, some say we were too many
Now, I'm afraid we're far too few
Fate made the call for the hammer to fall
And we fell away
In numbers that can't be conveyed
She turned the page in a moment of rage
Those swept away lie beneath the clay
[Daughter:]
Old ones talk of times of plenty
Now we scrape for all we can
It's all I've known to be skin and bone
But I fear the rain
So I dare not complain
It's all I've known this is how I've grown
So don't talk of "then" or "remember when..."
Nothing can kill or subjugate my will
Or it certainly would have by now
Fate's made its play, but I won't fall away
I reject what the fates disallow
[II - The Adventurous Child]
[Father:]
There she goes
Every morning it's the same old thing
There she goes
No curing her curiosity
There she goes
Mischief on her mind; hoping she might find
Something from a better time
Every day she strays a little further away
I think she thinks that I am blind
But I'm always watching; making sure she's doing fine
That's my girl, she's the optimist
The last one of her kind
Stay out of the way of the optimist
No telling what she might find
Don't you dare change her mind
There she goes
Here she comes
Last I saw, she was digging in the sand
Now she's holding something in her hand
She's grinning ear to ear and as she comes near
I can see her widened eyes
With a squeal of bliss, she opens up her fist
So she can reveal her prize
I hope she didn't see the disappointment in me
'Cause after all, it's just a key
(No honey, that's great!)
That's my girl, she's the optimist
The last one of her kind
Now she thinks she's an archaeologist
And don't you dare change her mind
Yeah, watch just what she'll find
[III - The Child Has Grown]
[Father:]
Seasons come and go
Fervently she keeps on seeking
Obsessing in the past
Has left an increasing sense of needing
She grew up so fast
In a world that's ever changing
Blooms while she retracts
Light creeps in where hers is fading
But when the sun goes down and we sit around the fire
I pull the key out; watch her somber eyes grow wider
She didn't know that I had kept it all these years
And strains for words while she's swallowing the tears
It wasn't just a key
A symbol or an allegory
A point of turning
In an otherwise dismal story
The moon it rises shadows dancing from the flame
And in her eyes, I see reflections of the same
She didn't know what I had cherished all this time
And looks for meaning while emotions start to climb
She didn't know that, to me, she was a force
Unbridled outlook that kept everyone on course
Ya, she's the optimist; such a natural force
The Archeaoptimist
And just when I thought that her hope had fossilized
A glimmer of light was now returning to her eyes
She's the optimist
Force to reckon with
Archaeoptimist, oh
She's the optimist
Force to reckon with
Archaeoptimist, oh
She's the optimist
Force to reckon with
Archaeoptimist, oh
She's the optimist
Force to reckon with
Archaeoptimist, oh
[IV - The Leader]
[Father:]
And through this plight we just have to linger on
No end in sight I can put my finger on
No room for legacies just trying to survive
And struggle on to keep humanity alive
I'm the one they've all come to lean on
The strongest and the tall should lead on
It's not about control, just makes sense to me
It's me or you're my enemy
[V - Voice of Reason]
[Daughter:]
You would tell me stories of division
That led to all the chaos in the past
Is it your wrath that leads you down that path
Well then turn around; you're only losing ground
What have you gleaned from your history
If your posturing, you haven't learned a thing
If the bridges are all burned, what have you learned
[VI - The Successor]
[Father:]
We've fought for far too long
You're right that I was wrong
You're great; I'm the lesser
You'll be my successor!
Archaeoptimist, lead on!
[VII - The Acceptance Speech (excerpt)]
[Daughter:]
Nothing's secure; our future's unsure
But we have an open door
So, listen to me; hope is the key
And the only thing worth fighting for
Next Step
Standing on the edge of a different stage
Looking back at where we came from
Right on the brink of a seismic change
When will we finally cross that line?
But the planet's rotating, so no more hesitating
As the time advances, now is the time to take chances
Nothing can stop us, 'til we're on the top of it all
Straight unto the breach
On, dear friends, once more
One foot in front of the other
There's no running for cover
We're taking the next step
Now clench your teeth with your nostrils wide
Clench up your firsts, shut tight your eyes
Fight back the fear that is in your mind
Hold hard your breath, stand up full-size
Straight unto the breach (One foot in front of the other)
On, dear friends, once more (There's no running for cover)
This feeling is rising inside
We know that we're doing the right thing
We're taking the final step
Forging ahead from what came before
No one's saying it was bad, but there's better things in store
Time to move on from all those yesterdays
Well, the purpose was pure, but you've been driving for too long
Now it's time for something new
It can be hard to close the door
On something you've made when you've invested so much love
But if you draw the line at the proper time
If you don't ignore the signs, then you can look back with pride
Now it's time to say goodbye
(Straight unto the breach)
End one chapter and open the next
(On, dear friends, once more)
It's time to call time with respect
(Making a new start)
Take a moment to catch up your breath
(Taking the next step)
Progress is slow, but we're getting there
Each step comes easier than the last
Stiffen your sinews, summon up the blood
You'll soon be running with the stars, oh
Straight unto the breach (One foot in front of the other)
On, dear friends, once more (There's no running for cover)
We know we're doing the right thing
Even though it is frightening
We're taking the ultimate step
Невидим
Здравей, виждаш ли ме?
Виждаш ли нещо изобщо?
Надявам се да не е вярно, но се страхувам, че може би
Ставам невидим
Ти там ли си, виждаш ли ме?
Не знам, понякога не съм толкова сигурен
Защото напоследък сякаш ми липсва плътност
Или може би просто съм лесен за игнориране
Невидим, направо е престъпно
Колко невидим съм станал
Невидим, напълно нелеп
Сега ме виждаш, сега ме няма
Това съм аз отзад, бежова риза, кафяви панталони
Фокусът ми никога не е изместен
По-светъл нюанс на настоящето; нито приятно, нито неприятно
Ръбовете ми са изкусно притъпени
Невидим, направо е престъпно
Колко невидим съм станал
Невидим, напълно нелеп
Сега ме виждаш, сега ме няма
Има само един начин да се бориш с това
Ако изобщо има начин
Стани и се бори, но покрий светлината си
Време е да станеш невидим
Електрически монах
Високо на хълм извън града
Гледам към долината долу
Знам, че си там и знам, че трябва да те намеря
Ако това е единственото нещо, което знам
Програмиран да бъдеш свободен да правиш точно това, което ти е казано
Вярата ти може да премести планините
Но може би това не е най-добрият ти шанс
Ами ако не е съвсем както е предсказано
Гласът ти отеква през каньоните
Чувам те да зовеш вятъра
Знам, че това пътешествие ще ми отнеме всичко
Но не можеш да сложиш край на това, което не започваш
Някога, когато бяхме свободни, всичко беше злато
Изкачихме най-високата планина
Само за открием, планината беше минирана
И превърната в дупка на пътя
Вятърът ме отнася
Мислех, че съм направен от по-здрав материал от това
Но ти ме повика, а аз се подчиних
Дадох всичко от себе си и всичко се случи
Стигам до мрачния интериор
Близо до смъртта от борба и глад
Прекрачвам прага
Към непознатия свят
Наистина ли може да е истина?
Може ли това да е краят на моето търсене?
Сърцето ми остава вярно
Но главата ми казва, че може би все още има опасности
Влизам вътре
Последен скок на вярата; последен хълм за изкачване
И това си ти, ти си жив
Мога ли да те държа близо до себе си до края на времето
Сега си тук с мен
Никога няма да остареем
Безброй утрета
Всеки по-славен; винаги победоносен
Докато последният звънец не бие
И това е наистина всичко, което имам
Това е всичко. Това е всичко.
И ако всичко, което съм дал за теб,
не е достатъчно, за да докаже,
че съм непоколебим и верен,
предполагам, че ще започна търсенето си наново!
Промисъл
Време преди началото на времето
Място преди космосът да се е появил
Можеш ли да повярваш на това, което виждаш?
По-добре затвори всичките си очи
Не се взирай в тъмнината, просто изчисти ума си
Дори не си помисляй да мислиш!
Не можеш да докажеш намерението ми
Твоето премисляне е загуба на време
Можем ли да продължим напред?
Сега може би късметът ти се е изчерпал
Може би съм заседнал в тази празнота
Но как да не изглеждам параноичен?
Мисли отпреди времето прииждат към
Злостта те зове, води те
Не мисли за най-безобидното нещо
Опасност се крие из цялото това начинание
Държиш се сякаш не си изненадан
Сега се опитах да ти кажа
Но не исках да слушам нищо
Емоцията може да надделее над разума
Мисли отпреди времето идват
Злобата те зове, води те
Времето преди времето ще промени мнението ти
Всички мисли, които си мислил, че си мислил
Всичко това ще е нищо
Времето преди времето ще промени мнението ти (Може да изглежда безобидно, но има
опасност)
Всички мисли, които си мислил, че си мислил (В това начинание)
Всичко това ще е нищо
Опитахме се да ти кажем, но не можеш да бъдеш научен (Не можеш да докажеш
намерението ми)
Не можем да бъдем купени (Твоето преднамереност е загуба на време)
Всичко това ще е нищо
И това е наказателно задържане за предопределение (Може да изглежда безобидно, но
има опасност)
Отвори ума си (За това начинание)
Всичко това ще се окаже нищо
Всичко няма да означава нищо за никого
Мислите ще се съберат в едно всичко
Свети Йероним в дивата природа
Незавършен ренесансов шедьовър
Светлините са приглушени, за да запазят величието му
Несигурни, докато слушаме история
Това не може да бъде по-странно...
Оскверняване ли е да се подобри потенциалът?
Разбий го на парчета, за да се увеличи цената на етикета
Продай частта, която е завършена, останалото е пропиляно
Хвърли в кошчето или го използвай като маса
Съединени отново, отново съединени
Сглобени отново, реставрирани
Иконата, която беше разделена на пет
Отново е цяла
Отново е цяла
Бледо лице в изолация
Неосъзнаващо, че е обезглавено!
В друг свят, друг фрагмент
Разпознай модела, може ли да бъде завършен?
Предизвикателство за подреждане на сегментите
Решете пъзела, документирайте потока
Покажете работата си, разпределете полка
Няма изненада тук, едно парче все още не се е показало
Съединени отново, отново съединени
Сглобени отново, реставрирани
Иконата, която беше разделена на пет
Отново е цяла
Отново е цяла
Лицето му е измъчено от пост и покаяние
Строгите му очи са решителни и дефинирани
Протегнатата му ръка стиска солидна скала
Ще се бие в гърдите в покаяние
Емоционално сътресение, интуитивно мъчение
Но дали е историята на обекта или на художника?
Съединени отново, отново съединени
Сглобени отново, реставрирани
Иконата, която беше разделена на пет
Отново е цяла
Отново е цяла
Отново е цяла
Отново е цяла
Отново е цяла
Археоптимистка
[I - Съдбите са говорили]
[Бащата:]
Тогава някои казват, че сме били твърде много
Сега се страхувам, че сме твърде малко
Съдбата е решила чукът да се стовари
И ние измирахме
Бройката не може да бъде изчислена
Тя обърна страницата в момент на ярост
Онези, които бяха отнесени, лежат под глината
[Дъщеря:]
Старите говорят за времена на изобилие
Сега се борим за всичко, което можем
Всичко, което познавам, е да бъда кожа и кости
Но се страхувам от дъжда
Затова не смея да се оплаквам
Това е всичко, което познавам, така съм израснала
Затова не ми говорете за „тогава“ или „помните ли когато...“
Нищо не може да убие или покори моята воля
Или със сигурност щеше да го е направило досега
Съдбата е сторила своето, но аз няма да се предам
Отхвърлям това, което съдбата забранява
[II - Малкият приключенец]
[Баща:]
Ето я и нея
Всяка сутрин е едно и също нещо
Ето я и нея
Няма лек за любопитството ?
Ето я и нея
Мисли си за пакости; надява се да намери
Реликва от онова по-добро време
Всеки ден се отдалечава малко повече
Мисля, че си мисли, че съм сляп
Но аз винаги наблюдавам; трябва да се уверя, че е добре
Това е моето момиче, тя е оптимистката
Последната от рода си
Стой далеч от пътя на оптимиста
Няма да знаеш какво може да намери
Не смей да промениш решението ?
Ето я и нея
Ето я, идва
Когато последно я видях, копаеше в пясъка
Сега държи нещо в ръката си
Усмихва се от ухо до ухо и докато се приближава
Виждам разширените ? очи
С писък на блаженство тя отваря юмрук
За да може да покаже плячката си
Надявам се, че не е видяла разочарованието в мен
Защото в края на краищата това е просто ключ
(Не, скъпа, това е страхотно!)
Това е моето момиче, тя е оптимистката
Последната от рода си
Сега си мисли, че е археолог
И не смей да промениш решението ?
Да, гледай какво ще открие
[III - Детето е пораснало]
[Баща:]
Сезоните идват и си отиват
Тя пламенно продължава своето търсене
Обсебването от миналото
Е оставило нарастващо чувство за нужда
Тя е пораснала толкова бързо
В свят, който непрекъснато се променя
Цъфти, докато тя се отдръпва
Светлина се промъква там, където нейната избледнява
Но когато слънцето залезе и ние седим около огъня
Изваждам ключа; гледам как мрачните ? очи се разширяват
Тя не знаеше, че го пазих през всичките тези години
И се мъчи да намери думи, докато преглъща сълзите
Това не беше просто ключ
Символ или алегория
Точка на поврат
В една иначе мрачна история
Луната изгрява, сенки танцуват около пламъка
И в очите ? виждам отраженията им
Тя не знаеше какво съм ценял през цялото това време
И търси смисъл, докато емоциите започват да набират сила
Тя не знаеше, че за мен тя беше сила
Необуздана перспектива, която държеше всички на правилния път
Да, тя е оптимистката; такава природна сила
Археоптимистката
И точно когато си помислих, че надеждата ? се е вкаменила
Проблясък на светлина се завръщаше в очите ?
Тя е оптимистката
Сила, с която трябва да се съобразяваш
Археоптимистката
[IV - Лидерът]
[Баща:]
Дори и през това тежко положение просто трябва да се задържим
Няма край на хоризонта, мога да посоча
Няма място за наследство, просто се опитваме да оцелеем
И да се борим, за да запазим човечеството живо
Аз съм този, на когото всички се осланят
Най-силният и високият трябва да води
Не става въпрос за контрол, просто за мен има смисъл
Или съм аз, или ти си мой враг
[V - Глас на разума]
[Дъщеря:]
Би ми разказвал историите за разделението
Което доведе до целия хаос в миналото
Твоят гняв ли те води по този път
Е, тогава се обърни; само губиш почва под краката си
Какво си научил от историята си
Ако се правиш на нещо повече, не си научил нищо
Ако всички мостове са изгорени, какво си научил
[VI - Наследницата]
[Баща:]
Борихме се твърде дълго
Права си, че грешах
Ти си велика; Аз съм по-нисшият
Ти ще бъдеш мой наследник!
Археоптимистко, води!
[VII - Речта за приемане (откъс)]
[Дъщеря:]
Нищо не е сигурно; бъдещето ни е неясно
Но имаме отворена врата
Затова ме чуй; надеждата е ключът
И единственото нещо, за което си струва да се бориш
Следваща стъпка
Стоейки на ръба на различен етап
Поглеждаме назад към това откъде сме дошли
Точно на ръба на сеизмична промяна
Кога най-накрая ще преминем тази граница?
Но планетата се върти, така че край на колебанието
Времето тече, настъпи моментът да поемем рискове
Нищо не може да ни спре, докато не сме на върха на всичко
Право към пукнатината
Напред, скъпи приятели, още веднъж
Един крак пред другия
Няма бягство към укритието
Правим следващата стъпка
Сега стискайте зъби с широко отворени ноздри
Стиснете първите си крака, затворете здраво очи
Преборете се със страха, който е в ума ви
Задръжте силно дъха си, изправете се в целия си ръст
Право към пукнатината (Един крак пред другия)
Напред, скъпи приятели, още веднъж (Няма бягство към укритие)
Това чувство се надига вътре в нас
Знаем, че правим правилното нещо
Правим последната стъпка
Продължаваме напред от това, което беше преди
Никой не казва, че е било лошо, но има по-добри неща, които ни очакват
Време е да продължим напред от всички онези вчерашни дни
Е, целта беше чиста, но ти караш твърде дълго дълго
Сега е време за нещо ново
Може да е трудно да затвориш вратата
На нещо, което си създал, когато си вложил толкова много любов
Но ако теглиш чертата в точния момент
Ако не игнорираш знаците, тогава можеш да погледнеш назад с гордост
Сега е време да се сбогуваме
(Право към пукнатините)
Приключваме една глава и отваряме следващата
(Напред, скъпи приятели, още веднъж)
Време е да наречем времето с уважение
(Създаваме ново начало)
Отделете момент, за да си поемете дъх
(Правим следващата стъпка)
Напредъкът е бавен, но ние стигаме до там
Всяка стъпка е по-лесна от предишната
Стегнете сухожилията си, призовете кръвта
Скоро ще бягате със звездите, о
Право към пробива (Един крак пред другия)
Напред, скъпи приятели, още веднъж (Няма бягане към укритието)
Знаем, че правим правилното нещо
Въпреки че е плашещо
Правим последната стъпка
Превод: Симона Дянкова
BIOLINKS:
https://www.spocksbeard.com/
https://www.facebook.com/spocksbeard
https://www.instagram.com/spocks_beard_official
https://x.com/SpocksB
https://bsky.app/profile/spocksbeard.com
https://www.youtube.com/SpocksBeard
2026-04-25
В албумите на британската progressive rock група BIG BIG TRAIN се откроява интересът им към
технологиите, които бележат развитието ни – още първото официално заглавие в дискографията им
от 1994 година се казва „Goodbye to the Age of Steam“, или „Сбогом на епохата на парните
машини“. В техните текстове намират място английската компания за електрически двигатели и
трансформатори „English Electric“ (два албума носят нейното заглавие), прокарването с първия
водолаз на жп тунела „Севърн“ под устието на река Севърн през 1879 година, изграждането на
трансокеански лайнери в корабостроителницата „Суон Хънтър“, качваме се на най-бързия парен
локомотив „Мелърд“, или „Зеленоглавата патица“, с немислимата за 1938 година скорост от 202
км/ч, световен рекорд за времето си, напускаме Слънчевата система с автоматичните космически
апарати “Voyager”, ставаме свидетели на полагането на първите телеграфни кабели през
Атлантическия океан през ХIХ век и т.н.
Затова сме изненадани от тематиката на най-новия им албум „WOODCUT“, или
„ДЪРВОГРАВЮРА“, издаден на 6 февруари 2026 г. По време на турне в Норвегия музикантите
GREGORY SPAWTON, лидер на групата и бас китарист, и ALBERTO BRAVIN, певец, посещават в
Осло музея на световноизвестния норвежки художник експресионист и автор на гравюри Edvard
Munch, смятан за един от най-значимите модернисти в историята на изкуството.
Впечатлени от изложбата на дървогравюри, те откриват метафората за издълбаване на негативи,
които създават финално изображение, и веднага виждат потенциала му като заглавие и история на
албума.
Така те разработват повествованието за депресиран художник, който работи в областта на
дървогравюрата и печата с мастило. По този начин той се справя с болката, за да стигне до
наградата от съзиданието докато работи. BIG BIG TRAIN използват процеса на гравиране върху
дърво, при който личното негативно пространство се превръща в позитивни образи като метафора
за намиране на творческо удовлетворение.
Те възлагат на писателя ANDY STUART да напише книга с подробности за тази концепция и за
измислената история, както и за композирането и аранжирането, за съставянето на текстовете и
решаването на техническите детайли. Книгата е илюстрирана с дървогравюри и снимки от
записите, дори използват за корицата на албума произведение на изкуството с автентична
дървогравюра от ROBIN MACKENZIE, в противовес на мощното присъствие на творби, дело на
изкуствения интелект.
Ето какво споделя ALBERTO BRAVIN, който освен певец е и продуцент на албума:
„Този път решихме да направим истински концептуален албум. Има история, която се развива от
началото до края на албума, а главният герой е художник, който създава произведение на
изкуството. Той е толкова погълнат от работата си и от начина, по който реже някакво парче дърво
и създава нов свят, и който вече не може да разбере дали е реалност или всъщност е част от
творението си. Така че е доста интересно, защото можех да видя, можех да си представя всичко
това, докато всъщност записвам вокали или мисля за целия албум като съдържание. Този художник
всъщност може да бъде музикант, създаващ музиката, или всъщност и слушател.
Когато слушате нещо през слушалките си или вашето добро Hi-Fi устройство, вие навлизате в
нещо като друго измерение, когато слушате нещо, което толкова много обичате и ви харесва
толкова много. Така че това е като паралелна история, с която всъщност всеки може да се свърже.
Всичко започна съвсем случайно. Една сутрин бяхме на турне в Европа, в Осло, Норвегия. Аз и
GREG винаги се събуждаме доста рано. Така че обичаме да проверяваме дали има нещо интересно
в градовете, където свирим. Имахме свободна сутрин, затова си казахме: „Добре, нека отидем в
музея на Munch“.
1
Всички знаят за „Викът“, това е най-известната му картина. Но всъщност той беше художник,
който правеше много различни неща, използваше разнообразни техники, и ние докато се
разхождахме из музея, попаднахме на неговите дървогравюри. Честно казано, не знаех какво е
дървогравюра. Не знаех, че това е името на техниката. Видяхме „Дървогравюра“, написана в
описанието на произведение на изкуството. Аз и GREG просто се спогледахме и казахме: „О, това
е заглавие на албум. Това е страхотно.“ За дървогравюрата трябва да изрежете негатива, за да
получите позитива, когато го натиснете върху хартия. Веднага се влюбихме в историята, в идеята и
в това колко всъщност можем да напишем за историята, но и за музиката.
По това време нямахме музика, нямахме история, нямахме нищо. Държахме тази идея в главите си
може би онзи ден, няколко дни, не знам. Но след това я споделихме, споделихме я с всички
останали от групата. И те казаха: „О, това е наистина интересно“. Така че идеята за истински
концептуален албум се роди точно в този, в този конкретен момент.
Албума ще го усетите като една дълга песен, а не като несвързани части – така е. Абсолютно. Това
беше намерението ни. Разбира се, че има глави или можете да ги наречете песни, защото са
единични песни или музикално произведение. Но всички песни трябваше да бъдат свързани и
обвързани по начин, по който просто можеш да прегърнеш тази сила на музиката на един дъх. Това
беше идеята“ – завършва ALBERTO BRAVIN.
„Повече от всеки друг албум на BIG BIG TRAIN, този пое контрола над живота ни. Бяхме
привлечени от идеята за изкуството на дървогравюрата, защото се усеща истинско и солидно. А
ние сме точно такава група от 70-те години на миналия век, свирим на своите инструменти на
живо, всичко в нашия септет е доста старомодно“ – заявява GREG SPAWTON.
Албума „WOODCUT“, или „ДЪРВОГРАВЮРА“, ще чуем в предаването “Картини от една
изложба®
” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 април, след новините в 22 часа.
В предаването на 25 април 2026 г.: Big Big Train и албумът „Дървогравюра“
BIG BIG TRAIN
WOODCUT
Released: February 6 th , 2026
SONGS/TRACKS:
1.Inkwell Black - 0:56
Music By – Bravin*, Spawton*
2.The Artist - 7:15
Lyrics By – Lindley*
Music By – Bravin*, Sjöblom*
3.The Lie Of The Land - 2:55
Music By – Bravin*, Sjöblom*, Spawton*
Lyrics By – Spawton*
4.The Sharpest Blade - 4:16
Music By – D'Virgilio*, Sjöblom*, Lindley*
Lyrics By – Lindley*
5.Albion Press - 5:46
Lyrics By – Lindley*
Music By – Bravin*, Spawton*
6.Arcadia - 5:46
Music By – Bravin*, Spawton*
Lyrics By – Spawton*
7.Second Press - 0:36
Music By – Bravin*, Lindley*
8.Warp And Weft - 3:44
Music By, Lyrics By – D'Virgilio*
9.Chimaera - 5:37
Music By, Lyrics By – Spawton*
10.Dead Point - 5:28
Music By – Bravin*, Spawton*, D'Virgilio*, Holldorff*, Sjöblom*, Lindley*
Lyrics By – Lindley*
11.Light Without Heat - 3:22
Lyrics By – Lindley*, Bravin*
Music By – Spawton*, Bravin*
12.Dreams In Black and White - 2:33
Lyrics By – Lindley*, Bravin*, Spawton*
Music By – Bravin*, Spawton*
13.Cut And Run - 6:18
Music By – Bravin*, Dupre*, Spawton*, D'Virgilio*
14.Hawthorn White - 1:54
Music By – Bravin*, Holldorff*, Sjöblom*
15.Counting Stars - 5:40
Music By – Bravin*, Spawton*
Lyrics By – Spawton*
16.Last Stand - 3:34
Music By – Bravin*, Lindley*, Sjöblom*, Spawton*
Lyrics By – Spawton*
©2026 Inside Out Music, GmbH
CREDITS:
Lead Vocals, Acoustic Guitar, Electric Guitar, Keyboards, Synthesizer [Moog], Mellotron –
Alberto Bravin
Drums, Percussion, Keyboards, Acoustic Guitar, 12-string Electric Guitar, Vocals – Nick D'Virgilio
Grand Piano, Electric Piano [Wurlitzer], Electric Piano [Fender Rhodes], Electric Organ [Hammond
Organ], Mellotron, Synthesizer, Vocals – Oskar Holldorff
Violin, Acoustic Guitar, Vocals – Clare Lindley
Trumpet, Piccolo Trumpet, Vocals – Paul Mitchell
Guitar [6 String Electric Guitar], 12-string Electric Guitar, Electric Organ [Hammond Organ],
Vocals – Rikard Sjöblom
Bass, Pedalboard [Bass Pedals], 12-String Acoustic Guitar, Mellotron, Vocals – Gregory Spawton*
WITH:
Cello – Brian Mullan
Clarinet, Alto Flute – Maddie Wegg
Producer – Alberto Bravin
Recorded At Sweetwater Studios, Fort Wayne, US, in April 2025 and at Aubitt Studios,
Southampton, England in July 2025
Engineered by Rob Aubrey at Aubitt and Jason Peets at Sweetwater
Mixed by Alberto Bravin and Rob Aubrey at Aubitt
String Arrangements – Alberto Bravin, Brian Mullan, Clare Lindley
Cover Artwork from an Original Woodcut Made by – Robin Mackenzie
Design, Layout – Neil Moran at Lemonshed
Read About “Woodcut” in a Book of – Andy Stuart
LYRICS:
Inkwell Black
Instrumental
The Artist
I don′t know when it started
This feeling I've a long way to go
Half a lifetime′s work
And not that much to show
Searching for perfection
Second guessing everything
To carve a thousand birds
And never hear them sing
I can imagine the inside out
From the darkness the light will come
Get into the shadows
To let the light escape
Who'd have thought creation
Would take so much away?
Never enough
Dreams slowly burn and turned into ash
Go through the motions, keep showing up
Carve to feel nothing, work for the silence
Cut for relief
The choice is now (the choice is now)
Will I always wonder if it's the time (if it′s the time)
To make the connection?
Heart to the hand, hand to the blade
Dreams manifest, glory displayed
Searching for a place
Find a different way
Let go what has gone
And cannot be returned
I never thought a dream could survive this long
In the dark, like a flame without fuel
With flutters and sparks, clings on to life
Almost gone, almost invisible
If I walk away, I′ll always wonder
Maybe I'm wrong to build up the blaze
Let in the air, take a deep breath
And watch it breathe into life
The Lie of the Land
Take time to step outside
A path that leads somewhere
Far from the city streets
On the hillside plains, a wood
Where I can find a way
The light of the land carries me onward
No place for the man under the shroud
I am far out of bounds
The goal in his heart, I am lost
These golden boughs (these golden boughs), oh, I shall build
And the melodies holding me (the melodies holding me) fast to this place
All the leaves, the sun receding
That corner of heaven, light cuts its way through the trees
It′s all I was searching for
This heartwood is here for me
Though heart is so heavy
The way back home is clear
Sure as man holds light
A burden now made light
The Sharpest Blade
Quiet is the morning′s mood
The distant sound of city hum ad river running
Are respite from the voices
That visit through the night
Only use the sharpest of blades
Guided by the steady hand and quiet mind
These fine lines are all small cuts
Don't be afraid
Dust motes dance on the sunbeams
Flying airborne and free
But they fade and fall
When shadows come just like me
The knife edge seems to know where to go
Every movement perfect with no resistance
Like someone or something
Knows what to do
They say what doesn′t kill you
But I say that's just not true
We fold these fragile hurts
And dig them down deep
But they're not gone
They want to be free
And when they come
They cut just as deep
And it just takes longer
It just takes longer
It just takes longer
It just takes longer
Albion Press
Step back, take an overview
Take in all the scenery
Better than it′s ever felt
This could be a masterpiece
And now the time has come
Mix it and roll it out
Mm, press down and hold your breath
Peel back and reveal
Two dimensions into three
Pictures in my mind I've always seen in black and white
I never thought the colors could change right before my eyes
More real than reality
Too good to be true
Can′t stop, keep comin' back
Tuned in to the frequency
Sublime possibility
If I close my eyes and let go, I could step into the scene
A world that feels so perfect, how could it ever be a dream?
(I never thought) and I never thought I was one step away
Followin' a whisper on the breeze
Arcadia
Morning lights the room
A room which has no walls
A murmur fills my ears
The sound of distant birds
I walk into a world
Shaped by my own hand
Once in inkwell black
Now a spring and summer land
Hawthorn lights the meadow
Bluebells paint the forest
On the wing, that flight of birds
Is dancing high above
This heartwood made new land
An Eden yet unfound
A sky lit by sun and moon
Arcadia in full wild bloom
Then the light is fading
And the city hum returns
Shade and shadow aren′t the same
Lines once clear are blurred
Woodcut gave me hope
Now I'm cast out and alone
Here beside a fire
Where the flames have flickered out
And inside, a storm is raging
High against the world
Steadfast and determined, I will find a way
Will make my way back home
Second Press
Instrumental
Warp and Weft
I stare inside, I can′t stop
Deep down, I'm tied up in knots
Knife in, carve out, precise, calm down
Each cut, each push of my blade
Finds more of me everyday
Knife in, carve out, precise, low down
Relive each moment in time
Deeper, the more that I try
Knife in, carve out, so real, black out
I can′t pull myself away
Something stirs beneath the grain
Time stops, how I can't explain?
Dig in, the more I go, the less of me
Remains to changing every day
Obsessed, trapped as I create
Time stops, how I can't explain?
Dig in, the more I go, the less of me
Remains to changing every day
Obsessed, trapped as I create
Chimaera
Like to speak of turning the page
Starting over, beginning again
Let me show how I found a new way
With each cut made, I follow the grain
Are we just a flare on a lens?
A trick of light in the end?
A skimming stone on the water
The sharpest blade has made things real again
Hear the worn and wet of each day
Are like milestones along the way
Each path chosen, each step that I take
Leads me deeper in this golden place
Are we just a flare on a lens?
A trick of light in the end?
A glimmer of flame at the field′s edge
The sharpest blade has made things real again
Buried inside this empty land
Traces bring me back to earth
Footsteps made, the paths I've followed
Who I think the place I am from?
What seemed a great adventure
Now feels like a dream that′s ending
What is real remains uncertain'
Where is home where I'm meant to be?
Dead Point
No turning back
I follow the path and see that it leads me much further in
The wood seems to wait, holding its breath like it′s afraid
If you can run, you better be really still
There in the shade
A dark figure stands, it can't be a man
As still as a rock, I can′t look away, no breath escapes
A move of his head, he lifts up his gaze, a universe in his eyes
This cannot be real
A figment of my mind
Frightened to look, can't look away
This is not from my mind made
Caught in between
Two bits of a heart held in the dead point
Now I am seen, the cold at the core exposed to the heat
Try to break free, this close to danger is when I feel most alive
How can this be wrong? (I knew he's the sharpest of blades)
A gaze I cannot break (a gaze I cannot break now)
You reach out a hand (I am alone)
What choice do I have? (What choice do I have?)
Ah, ah
Na, na, na, ah
The walls I have built
Can′t keep you out, but stop me from getting free
Diving deep (diving deep), abandoning reason, break apart inner
How can this be wrong? (Why can′t this go on?)
Why can't this go on and on?
Light Without Heat
It′s not how it's meant to be
The light doesn′t carry heat
The leaves don't catch the breeze
The colours don't ring true
I can′t ignore the truth
It′s not what it seems to be
I don't recognise this dream
Details I could never know
It seemed to be another time
It seemed to be another life
But it seems to be a lie
I′m not where I want to be
But still, it's hard to leave
Home is calling me
Dreams in Black and White
I only dream in black and white
Should not see the colour
Heart thumping (I can′t find a way), shallow breathing
Pinch myself (back to the path), something isn't right
Open my eyes (that leads me home), I need to wake up
From lucid dreaming
Running all night (never enough), I′m still nowhere
(Dreams slowly burning and turning to ash) I cannot find the path
No light to follow (almost invisible)
(I can't find a way) I never thought (all familiar landmarks disappear)
To make could take so much away (back to the path that leads me home)
(I can't find a way) I only dream in black and white (darkness all around)
(Back to the path) should not see the colour (control this fear)
(That leads me home) heart thumping, shallow breathing
Pinch myself, something isn′t right (almost invisible)
(I never thought) no place for a man
(To make could take so much away) under the shroud, I′m out of bounds
Cut and Run
Instrumental
Hawthorn White
Instrumental
Counting Stars
Dreaming in gold
In gold and in green
Rolling hills and woodland
And places in between
The rain setting in
As autumn follows summer
The order of things
Day turns into night
Earth spinning round and round
From darkness to light
Facing the sky
Watching the sunset
And moonrise
Underneath the heavens counting stars and distant worlds
Gleaming like a hint of something
Gold set in the earth
Just out of reach
The hope that remains
But all things turn full circle
And come around again
Winter to spring
Snowfall to sunshine
Underneath the heavens counting stars and distant worlds
Gleaming like a hint of something
Gold set in the earth
Lay bare your heart
Let in the light
And then, outrun your fear
Put it out of sight
You can choose any path
But aim for the heights
While you make good your words
Make all you touch seem right
Underneath the heavens counting stars and distant worlds
Gleaming like a hint of something
Gold set in the earth
Last Stand
Oh, let me be free
Light doesn′t promise heat
Carving out the negative space
Cut it with a steady hand, with certainty
Fires burn and fade away
Black to white and then to gray
Light it up and make it shine
Don't turn back, no place to hide
Time to speak of love and hope
Life and death and letting go
Taking each day not as it comes
Make it new and make it your own
The path that you choose can lead you astray
All roads we take end the same way
Whether we are the hunter or prey
Doubter, believer, depends on the day
And where will you go as time zero flies?
When will you reach the end of the line?
One final stand, the world spins around us
Gold in the skies, find it, can move it in!
BIOLINKS:
https://www.bigbigtrain.com/
https://www.facebook.com/bigbigtrain/
https://x.com/bigbigtrain
https://www.youtube.com/channel/UCYl-LJDxj2Uc4Tuc8HgdbUg
https://bsky.app/profile/bigbigtrain.bsky.social
https://www.instagram.com/bigbigtrain/
https://music.apple.com/us/artist/big-big-train/287138759
В албумите на британската progressive rock група BIG BIG TRAIN се откроява интересът им към
технолог... Виж още
2026-04-18
На 20 април т.г. в София ще гостува джаз китаристът BILL FRISELL, носител на наградата
“Grammy”, и по този повод решихме да представим неговия най-нов албум „IN MY DREAMS“ („В
МОИТЕ СЪНИЩА“), издаден на 27 февруари 2026 г.
Албумът е вдъхновен от сън, който FRISELL е имал преди време, ето какво споделя: „Влизам в
затъмнена сграда, прекосявам стълбище и се озовавам в спираща дъха библиотека, оградена от
купчини подвързани с кожа томове и антики. В центъра на стаята има маса, а около нея бяха
седнали няколко монашески фигури с качулки. В началото те изглеждаха внушителни, но бързо се
разкриха като топли и приветливи. „Искаме да ви покажем какви са нещата всъщност“, казват те.
„Първо, бихме искали да ви покажем как наистина изглеждат цветовете.“
FRISELL продължава: „И така, те отварят някаква малка кутия и изваждат малки блокчета.
Посочват едно и казват: „Ето как изглежда червеното.“ И това е най-интензивното, красиво
червено, което съм виждал. След това казват: „Знаем, че сте музикант, затова бихме искали да
чуете как звучи истинската музика.“ Чувствах се сякаш някаква тръба влизаше в челото ми и се
движеше, и това беше най-невероятният звук, който някога бях чувал. Nino Rota, Thelonious
Monk, Sonny Rollins, Charles Ives, Jimi Hendrix, Hank Williams, Andrés Segovia, Robert Johnson –
цялата тази музика, която обичам, но всички части бяха кристално ясни. И тогава се събудих.“
„IN MY DREAMS“ е петият албум на BILL FRISELL за фирмата Blue Note, и в него събира на едно
място две ключови линии в творчеството си – характерното звучене на джазовите му трио
формации (с RUDY ROYSTON на барабаните и THOMAS MORGAN на контрабаса) и камерната
му музика със струнно трио/квартет с трима от музикантите, с които работи още от началото на 90-
те – JENNY SCHEINMAN (цигулка), HANK ROBERTS (виолончело) и EYVIND KANG (виола).
BILL тръгва от идеята за концертен албум като използва записи на живо от различни
представления през 2025 г. в Бруклин, Денвър и Ню Хейвънс с финални щрихи от три
произведения, записани в студио.
В резултат албумът „В МОИТЕ СЪНИЩА“ звучи като цялостно произведение, достойно за
неговия 75-годишен юбилей, в което класически и съвсем нови негови пиеси естествено се
преплитат с американската класика – от христоматийни фолк песни от XIX век и американа до
джаза на Billy Strayhorn и Duke Ellington.
Албума „IN MY DREAMS“, или „В МОИТЕ СЪНИЩА“, ще чуем в предаването “Картини от една
изложба®
” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 април, след новините в 22 часа.
В предаването на 18 април 2026 г.: Bill Frisell и албумът „В моите сънища“
BILL FRISELL
IN MY DREAMS
Released: February 27 th , 2026
SONGS/TRACKS:
1. Trapped In the Sky (written by Bill Frisell) - 2:07
2. When We Go (written by Bill Frisell) - 7:52
3. In My Dreams (written by Bill Frisell) - 5:12
4. Isfahan (written by Billy Strayhorn, Duke Ellington) - 6:33
5. Give Me A Home (written by Bill Frisell) - 2:53
6. Why? (written by Bill Frisell) - 3:17
7. Curtis (A Year and a Day) (written by Bill Frisell) - 7:24
8. Hard Times (written by Stephen Foster) - 4:42
9. Again (written by Bill Frisell) - 6:16
10. Small Hands (written by Bill Frisell) - 6:19
11. Never Too Late (written by Bill Frisell) - 4:06
12. Home On the Range (written by Brewster M. Higley, Daniel E. Kelly) – 5:39
©2026 Blue Note Records, Inc. / UMG Recordings, Inc.
CREDITS:
Bill Frisell – electric guitar, acoustic guitar, loops
Rudy Royston – drums
Thomas Morgan – bass
Hank Roberts – cello
Jenny Scheinman – violin
Eyvind Kang – viola
All tracks arranged by Bill Frisell
Producer: Lee Townsend
Recorded by:
Joseph Branciforte (tracks: 1, 5)
Kevin Lee (tracks: 2 to 4, 8 to 10, 12)
Nick Lloyd (tracks: 6, 7, 11)
Adam Muñoz (tracks: 5, 6, 8, 12)
Mastered by: Greg Calbi, Steve Fallone
Edited by / Mixed by: Adam Muñoz
Sound engineer (live) – 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 12 – Claudia Engelhart
Recorded at:
Tracks 6 and 11 recorded at Firehouse 12, New Haven, CT on February 6, 2025.
Tracks 5 and 7 recorded live at Roulette Intermedium, Brooklyn, NY on February 8, 2025.
Track 1 recorded at Roulette Intermedium, Brooklyn, NY on February 8, 2025.
Tracks 2 to 4, 8 to 10, and 12 recorded live at The Newman Center, Denver, CO on April 3, 2025.
Edited at Opus Studios, Berkeley, CA
Mixed at Opus Studios, Berkeley, CA
Mastered at Sterling Sound, Edgewater, NJ
Artwork – Carole D'Inverno
Design – Luke Jacobs
Photography by – Kyra Kverno
BIOLINKS:
https://www.billfrisell.com
https://www.facebook.com/billfrisell
https://www.instagram.com/bill.frisell
https://x.com/billfrisellfilm
https://www.tiktok.com/@billfrisell
https://www.bluenote.com/artist/bill-frisell
https://www.bluenote.com/spotlight/bill-frisell-in-my-dreams
На 20 април т.г. в София ще гостува джаз китаристът BILL FRISELL, носител на наградата
“Grammy&rdq... Виж още
2026-04-04
Музиката на МИРОСЛАВ ГОЧЕВ прозвуча в „Картини от една изложба“ преди няколко години за
първи път, това беше албумът „Край морето“ на “Music M. A. G. Project”, съвместно дело с Яница
Кънева. Той беше радушно приет от нашата аудитория и ето иде ред на третото заглавие в неговата
дискография, издадено към края на 2025 г.
Авторът ни разказва предисторията на албума „МЕНТАЛНО“ така:
„Отдавна исках да експериментирам с това да създавам музика с различни честоти. Още не бях
завършил втория си албум „Infinity”, когато започнах да мисля в тази посока. Усещал съм разлика
във вибрацията и въздействието на музикалната форма, създадена по този начин. Исках да се
предизвикам и да дам свобода на мисълта си. Започнах искрено да се интересувам от
въздействието на всяка честота над тялото и ума и така се появи „МЕНТАЛНО“.
Питаме го: А каква е концепцията на тази албум, ето какво отговаря МИРОСЛАВ:
„Албумът представлява концептуално музикално пътуване през девет честоти, които символично
отварят девет енергийни врати в човешкото съзнание. Всяка композиция е изградена около
конкретна вибрация и носи своето послание – от освобождаването на страха и връщането към
естествения поток на живота, до пробуждането на интуицията и светлината в човека.
Музиката съчетава електронни звукови пространства през синтезаторите и дълбоки атмосферни
пластове, които създават усещане за вътрешно пътуване. Честотата 432 Hz заема централно място
като символ на връзката между човека и природата – пулсът на Земята, който резонира със сърцето.
Балансът е изконна ценност.
Идеята на албума е не просто да бъде слушан, а преживян – като звукова медитация, която води
слушателя от материята към светлината, от ума към по-дълбокото усещане за хармония и
присъствие. Той е покана за пътуване навътре – към по-тихото пространство в нас, където умът се
успокоява, а съзнанието започва да чува по-дълбокия ритъм на живота“ – завършва МИРОСЛАВ
ГОЧЕВ.
Албума “МЕНТАЛНО” ще чуем в предаването “Картини от една изложба®
“ в събота, 4 април, след
новините от 22.00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
В предаването на 4 април 2026 г.: МироМАГ и албумът „Ментално“
MiroMAG
MENTALLY / МЕНТАЛНО
Премиера: 1 ноември 2025 г.
ПИЕСИ:
1.295 Hz — Поток на живота / Life flow – 4:53
Послание – остави реката да те води
2.396 Hz — Освободи страха / Release the fear – 3:47
Послание - Позволи на светлината да влезе там, където някога е живял страха.
3.432 Hz — Дихание на Земята / Earth breath – 4:11
Послание - Почувствай пулса на планетата в сърцето си.
4.440 Hz — Златна спирала / Golden spiral – 4:58
Послание - Всичко се връща към източника.
5.528 Hz — Клетъчна любов / Cellular Love – 5:28
Послание - Всяка клетка може да обича.
6.728 Hz — Тялото в хармония / Body in harmony – 3:35
Послание - Изчисти тялото, ума и духа.
7.741 Hz — Чистота на ума / Mind purity – 3:19
Послание - Изчисти мислите като прозорец след дъжд.
8.852 Hz — Портал на интуицията / Intuition’s portal – 4:37
Послание - Вътрешният глас е ехо от мъдростта на Вселената.
9.962 Hz — Светлинен код / Light code – 4:06
Послание - Всяка мисъл може да се превърне в светлина
©2025 Мирослав Гочев
УЧАСТНИЦИ:
Автор на музиката и аранжиментите, продуцент и изпълнител – Мирослав Гочев
Период на създаване: 01.08.2025 г. – 01.11.2025 г. г.
Технически екип на звукозаписа, смесването и мастерирането:
Запис, смесване и мастериране - Мирослав Гочев
Място (студио) на звукозаписа, смесването и мастерирането:
Music M. A. G. Studio - Варна
ЗА АВТОРА:
Мирослав Гочев е музикант от началото на 90-те години. Професионалният му път е свързан
с дълги години пътувания в чужбина с различни групи и формации. Има впечатляващ опит
като ръководител на групи за популярна музика.
През 2025 г. бе отличен с престижната награда «Кристална лира» в категория Звук и звуков
дизайн, присъдена от Съюза на българските музикални и танцови дейци.
През 2019 г. за първи път реализира авторската си музика с бенд и камерен оркестър с
диригент Ганчо Ганчев във Фестивален и Конгресен Център (ФКЦ) - Варна, зала 1. На
сцената вземат участие изявени варненски певци и танцьори. Екипът надвишава 50 души.
Концертът е заснет от БНТ – Варна и излъчван многократно в тяхната програма. Следват
концерти и през следващите три поредни години.
- през 2020 г. издава първия албум с авторска музика “By the sea”, който е представен с
внушителен концерт, наречен “Да послушаме вълните” в зала 1 на ФКЦ - Варна на живо с 30
музиканти на сцената.
- през 2021г се осъществява проектът „Яница Кънева и приятели за Варна“ ,
- в края на 2022 г. година реализира „Класика в бъдещето“
- през октомври 2023 г. се случе концертът „Есенно адажио в операта“, който се провежда на
сцената на Държавна опера – Варна.
Всички концерти са реализирани със surround звук на живо.
През 2024 година музиката му получи високата оценка на композитора Митко Щерев, който
разреши на Мирослав цялата му филмова музика да бъде използвана в предстоящите
концерти.
В края на 2025 г. завърши последния си албум «Ментално»
ВРЪЗКИ:
https://www.youtube.com/@MiroMAG_MiroslavGochev
https://www.facebook.com/people/%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BB%D
0%B0%D0%B2-%D0%93%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%B2-Miroslav-
Gochev/100041264692708/
https://www.instagram.com/miro_mag_project/
Музиката на МИРОСЛАВ ГОЧЕВ прозвуча в „Картини от една изложба“ преди няколко години ... Виж още