„The Archaeoptimist“ by Spock’s Beard

Най-новият албум „THE ARCHAEOPTIMIST“ („АРХЕОПТИМИСТКАТА“) на американската
progressive rock група SPOCK’S BEARD, е издаден през ноември 2025 г.
SPOCK’S BEARD е с висок престиж в progressive rock средите. Тя е сформирана през 1992 г. в Лос
Анжелис от братята NEAL и ALAN MORSE, и става известна със съчетаването на изискан
симфоничен рок, подобен на Yes, Gentle Giant или ранен Genesis, с поп чувствителност и сложни
вокални хармонии.
Заглавието на 14-ия им студиен албум „АРХЕОПТИМИСТКАТА“ може да се представи и в смисъл
на фундаментален оптимист, който вярва в добрия първоначален замисъл или потенциал на хората,
този оптимизъм е вкоренен в основата на неговото битие, а не е просто временна емоция.
В 21-минутната песен „THE ARCHAEOPTIMIST“ откриваме влияние от теорията за изместване на
полюсите на Земята. Певецът и авторът на нейния текст TED LEONARD се вдъхновява от
поредицата „The Why Files“ („Досиетата „Защо“), където тази теория намира място, и на този фон
разказва историята на баща и дъщеря, които се възстановяват след глобална катастрофа. Пред нас
оживява пътят на дъщерята: от източник на надежда за тяхната общност до лидер, който води към
преодоляване на препятствия, вдъхва оптимизъм и проявява устойчивост при преминаването през
бурни времена в разрушения след катастрофата свят.
TED LEONARD споделя: „В първоначалният вариант тази песен беше със силна политическа
нагласа, но мен това не ме интересуваше, и казах на RYO OKUMOTO (пианистът и продуцентът на
SPOCK’S BEARD – б.м.), че се нуждае от пълно пренаписване. Става дума за четири и половина
страници текстове, знаете ли. А той отвърна: „Ами, добре, но трябва да го направиш бързо, защото
нямаме много време – след четири дни ще миксираме, така че, давай!“ И тогава наистина се
почувствах зле.
Изслушах песента и започнах да създавам история, първите няколко реда бяха просто някакво
мърморене, преди да намеря думите. И това просто ме поведе по пътя към написването на този
сюжет, който беше повлиян от „Досиетата „Защо“, от един конкретен епизод за тази теория за
изместването на полюсите, която се предлага като едно от обясненията за измиранията, които са се
случили. Най-скорошното, за което знаем, е Късният Дриас преди 12 000 години. Това е циклично
събитие, при което полюсите се изместват и това не вещае нищо добро за никого. Но както и да е,
това беше образът, който ми минаваше през ума, като например: какво би било да си един от онези
хора, които трябва да заселят отново планетата и да започнат всичко отначало.
И така измислих историята за баща и дъщеря, които преминават през това – продължава TED
LEONARD. – Дъщерята има вроден оптимизъм, докато възрастните около нея са свидетели как
цивилизацията буквално е заличена от планетата. Така че не се случва много веселие в това племе,
трудно е да бъдеш жизнерадостен. И така тя се превръща в източник на радост и оптимизъм, в
голямо вдъхновение в племето. Има тази непрестанна нужда да търси, за да намери някакви
артефакти или доказателства, които може да открие за предишната цивилизация, за която тя само е
чувала истории, защото е родена след катастрофалното събитие. Ето това е основата на историята,
която представих в четири части за израстването на момичето след години като водач, наричано от
баща си галено „археоптимистката“ – завършва TED LEONARD.
Албума „THE ARCHAEOPTIMIST“, или „АРХЕОПТИМИСТКАТА“, ще чуем на 14 февруари,
събота, в предаването “Картини от една изложба®

” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините

в 22 ч.

 

В предаването на 14 февруари 2026 г.: Spock’s Beard и албумът „Археоптимистката“

SPOCK'S BEARD
THE ARCHAEOPTIMIST
Released: November 21 st , 2025

SONGS/TRACKS:
1.Invisible - 06:33
Composed by Ryo Okumoto and Michael Whiteman
Lyrics by Alan Morse
2.Electic Monk - 06:16
Composed by Ryo Okumoto and Michael Whiteman
Lyrics by Alan Morse & Michael Whiteman
3.Afourthoughts - 07:32
Composed by Ryo Okumoto and Michael Whiteman
Lyrics by Michael Whiteman
4.St. Jerome In the Wilderness - 08:46
Composed by Ryo Okumoto and Michael Whiteman
Lyrics by Michael Whiteman & Ted Leonard
5.The Archaeoptimist - 20:57
Composed by Ryo Okumoto and Michael Whiteman
Lyrics by Ted Leonard
6.Next Step - 10:58
Composed by Ryo Okumoto and Michael Whiteman
Lyrics by Michael Whiteman
©2025 Madfish Music, ltd.

CREDITS:
Ted Leonard – lead vocals, guitars, keyboards
Alan Morse – guitars, vocals
Ryo Okumoto – keyboards, vocals
Dave Meros – bass, keyboards, vocals
Nick Potters – drums, vocals
Acoustic Guitar [Additional] – Michael Whiteman
Producer – Ryo Okumoto
Mixed By, Mastered By – Rich Mouser

Engineer [Alan's Guitars] – John Morse, Markus Riegler
Technician [Drum Tracking Assistance] – Joey Frevola*
Album Art by Carl Glover for Aleph Studio

LYRICS:
Invisible
Hello out there, can you see me?
Can you see anything at all?
I hope it's not right, but I fear that I might
Be turning invisible
You there, can you see me?
I don't know, sometimes I'm not so sure
'Cause lately, I seem to lack opacity
Or maybe I'm just easy to ignore
Invisible, it's criminal
How missable I've become
Invisible, completely risible
Now you see me, now I'm gone
That's me in the back, beige shirt, tan pants
My focus is never pulled
A lighter shade of present; neither pleasant nor unpleasant
My edges are artfully dulled
Invisible, it's criminal
How missable I've become
Invisible, completely risible
Now you see me, now I'm gone
There's only one way to fight this
If there is any way at all
Stand up and fight but cover your light
It's time to get invisible

Electric Monk
High on a hill outside the city
Looking out at the valley down below
I know you're out there and I know that I must find you
If it's the one thing that I know
Programmed to be free to do just what you're told

Your faith may move the mountains
But maybe that's not the best shot you've got
What if it's not quite as foretold
Your voice it echoes through the canyons
I hear you calling on the wind
I know this journey will take everything I have
But you cannot end what you don't begin
Once when we were free everything was gold
We climbed the highest mountain
Only to find, the mountain was mined
And reduced to a hole in the road
I'm blowing away
Thought I was made of sterner stuff than this
But you called, I obeyed
I gave my all and it's all come to pass
I reach the dim interior
Near death from strife and hunger
I'm stepping through the threshold
Into a world unknown
Could it really be true?
Could this be the end of my quest?
My heart remains true
But my head says there just may be dangers yet
I'm stepping inside
One last leap of faith; one last hill to climb
And it's you, you're alive
Can I hold you close to me till the end of time
Now you're here with me
We never will grow old
Uncountable tomorrows
Each more glorious; ever victorious
Until the last bell tolls
And that's really all that I've got
That's all. That's the lot.
And if all that I've given for you
Isn't quite enough to prove
That I am steadfast and true
I guess I'll start my search anew!

Afourthoughts

A time before time began
A place before space came into being
Can you believe what you're seeing?
Better close all your eyes
Don't stare into darkness, just clear your mind
Don't even think about thinking!
You can't prove my intention
Your premeditation's a waste of time
Can we push this over the line?
Now maybe your luck ran out
Maybe I'm stuck in this empty void
But how not to seem paranoid?
Thoughts from before time coming through
Malice calling, guiding you
Don't think of the most harmless thing
There's danger throughout all this enterprise
You're acting like you're not surprised
Now I tried to tell you
But I wouldn't listen to anything
Emotion can overcome reason
Thoughts from before time coming through
Malice calling, guiding you
Time before time it will change your mind
All the thoughts that you thought you thought
It will all amount to nought
Time before time it will change your mind (It might seem harmless but there's danger)
All the thoughts that you thought you thought (In this enterprise)
It will all amount to nought
We tried to tell you but you can't be taught (You can't prove my intention)
We can't be bought (Your premeditation's a waste of time)
It will all amount to nought
And it's penal detention for predestination (It might seem harmless but there's danger)
Open up your mind (In this enterprise)
It will all amount to nought
We tried to tell you but you can't be taught (You can't prove my intention)
We can't be bought (Your premeditation's a waste of time)
It will all amount to nought
And it's penal detention for predestination (It might seem harmless but there's danger)
Open up your mind (In this enterprise)
It will all amount to nought
It will all amount to nought
It will all amount no one
It will all amount to nothing
Thoughts will all add up to everything

Thoughts from before time coming through
Malice questions what you thought you knew
Thoughts from before time coming through
Compassion calling, guiding you
Thoughts from before time still coming through
Compassion is calling, it's guiding you
Thoughts from before time coming through
Compassion is calling, it's guiding you

St. Jerome In the Wilderness
Unfinished renaissance masterpiece
The lights low to preserve its grandeur
Uncertain as we listen to a story
That could not be stranger...
Is it desecration to upgrade potential?
Break it into pieces to increase the label
Sell the part that's finished, the rest is wasted
Throw in the trash or use it as a table
Reunited, rejoined
Reassembled, restored
Icon that was quintisected
Is made whole once more
It's made whole once more
A pale face in isolation
Unaware he's decapitated!
In another world, another fragment
Recognise the pattern, could it be completed?
A challenge to align the segments
Solve the puzzle, document the flow
Show your working, assign the regiment
No surprise here, one piece has yet to show
Reunited, rejoined
Reassembled, restored
Icon that was quintisected
Is made whole once more
It's made whole once more
His face is haggard from fasting and penance
His hard eyes determined and defined
His outstretched hand clasping a solid rock
About to beat his breast in penitence

Emotional turmoil, intuitive torment
But is it the story of the subject or the artist?
Reunited, rejoined
Reassembled, restored
Icon that was quintisected
Is made whole once more
Is made whole once more
It's made whole once more
It's made whole once more
Whole once more

The Archaeoptimist
[I - The Fates Have Spoken]
[Father:]
Then, some say we were too many
Now, I'm afraid we're far too few
Fate made the call for the hammer to fall
And we fell away
In numbers that can't be conveyed
She turned the page in a moment of rage
Those swept away lie beneath the clay
[Daughter:]
Old ones talk of times of plenty
Now we scrape for all we can
It's all I've known to be skin and bone
But I fear the rain
So I dare not complain
It's all I've known this is how I've grown
So don't talk of "then" or "remember when..."
Nothing can kill or subjugate my will
Or it certainly would have by now
Fate's made its play, but I won't fall away
I reject what the fates disallow
[II - The Adventurous Child]
[Father:]
There she goes
Every morning it's the same old thing
There she goes
No curing her curiosity

There she goes
Mischief on her mind; hoping she might find
Something from a better time
Every day she strays a little further away
I think she thinks that I am blind
But I'm always watching; making sure she's doing fine
That's my girl, she's the optimist
The last one of her kind
Stay out of the way of the optimist
No telling what she might find
Don't you dare change her mind
There she goes
Here she comes
Last I saw, she was digging in the sand
Now she's holding something in her hand
She's grinning ear to ear and as she comes near
I can see her widened eyes
With a squeal of bliss, she opens up her fist
So she can reveal her prize
I hope she didn't see the disappointment in me
'Cause after all, it's just a key
(No honey, that's great!)
That's my girl, she's the optimist
The last one of her kind
Now she thinks she's an archaeologist
And don't you dare change her mind
Yeah, watch just what she'll find
[III - The Child Has Grown]
[Father:]
Seasons come and go
Fervently she keeps on seeking
Obsessing in the past
Has left an increasing sense of needing
She grew up so fast
In a world that's ever changing
Blooms while she retracts
Light creeps in where hers is fading
But when the sun goes down and we sit around the fire
I pull the key out; watch her somber eyes grow wider
She didn't know that I had kept it all these years
And strains for words while she's swallowing the tears
It wasn't just a key

A symbol or an allegory
A point of turning
In an otherwise dismal story
The moon it rises shadows dancing from the flame
And in her eyes, I see reflections of the same
She didn't know what I had cherished all this time
And looks for meaning while emotions start to climb
She didn't know that, to me, she was a force
Unbridled outlook that kept everyone on course
Ya, she's the optimist; such a natural force
The Archeaoptimist
And just when I thought that her hope had fossilized
A glimmer of light was now returning to her eyes
She's the optimist
Force to reckon with
Archaeoptimist, oh
She's the optimist
Force to reckon with
Archaeoptimist, oh
She's the optimist
Force to reckon with
Archaeoptimist, oh
She's the optimist
Force to reckon with
Archaeoptimist, oh
[IV - The Leader]
[Father:]
And through this plight we just have to linger on
No end in sight I can put my finger on
No room for legacies just trying to survive
And struggle on to keep humanity alive
I'm the one they've all come to lean on
The strongest and the tall should lead on
It's not about control, just makes sense to me
It's me or you're my enemy
[V - Voice of Reason]
[Daughter:]

You would tell me stories of division
That led to all the chaos in the past
Is it your wrath that leads you down that path
Well then turn around; you're only losing ground
What have you gleaned from your history
If your posturing, you haven't learned a thing
If the bridges are all burned, what have you learned
[VI - The Successor]
[Father:]
We've fought for far too long
You're right that I was wrong
You're great; I'm the lesser
You'll be my successor!
Archaeoptimist, lead on!
[VII - The Acceptance Speech (excerpt)]
[Daughter:]
Nothing's secure; our future's unsure
But we have an open door
So, listen to me; hope is the key
And the only thing worth fighting for

Next Step
Standing on the edge of a different stage
Looking back at where we came from
Right on the brink of a seismic change
When will we finally cross that line?
But the planet's rotating, so no more hesitating
As the time advances, now is the time to take chances
Nothing can stop us, 'til we're on the top of it all
Straight unto the breach
On, dear friends, once more
One foot in front of the other
There's no running for cover
We're taking the next step
Now clench your teeth with your nostrils wide
Clench up your firsts, shut tight your eyes
Fight back the fear that is in your mind
Hold hard your breath, stand up full-size

Straight unto the breach (One foot in front of the other)
On, dear friends, once more (There's no running for cover)
This feeling is rising inside
We know that we're doing the right thing
We're taking the final step
Forging ahead from what came before
No one's saying it was bad, but there's better things in store
Time to move on from all those yesterdays
Well, the purpose was pure, but you've been driving for too long
Now it's time for something new
It can be hard to close the door
On something you've made when you've invested so much love
But if you draw the line at the proper time
If you don't ignore the signs, then you can look back with pride
Now it's time to say goodbye
(Straight unto the breach)
End one chapter and open the next
(On, dear friends, once more)
It's time to call time with respect
(Making a new start)
Take a moment to catch up your breath
(Taking the next step)
Progress is slow, but we're getting there
Each step comes easier than the last
Stiffen your sinews, summon up the blood
You'll soon be running with the stars, oh
Straight unto the breach (One foot in front of the other)
On, dear friends, once more (There's no running for cover)
We know we're doing the right thing
Even though it is frightening
We're taking the ultimate step

 

Невидим
Здравей, виждаш ли ме?
Виждаш ли нещо изобщо?
Надявам се да не е вярно, но се страхувам, че може би
Ставам невидим
Ти там ли си, виждаш ли ме?
Не знам, понякога не съм толкова сигурен
Защото напоследък сякаш ми липсва плътност
Или може би просто съм лесен за игнориране
Невидим, направо е престъпно
Колко невидим съм станал
Невидим, напълно нелеп
Сега ме виждаш, сега ме няма
Това съм аз отзад, бежова риза, кафяви панталони
Фокусът ми никога не е изместен
По-светъл нюанс на настоящето; нито приятно, нито неприятно
Ръбовете ми са изкусно притъпени
Невидим, направо е престъпно
Колко невидим съм станал
Невидим, напълно нелеп
Сега ме виждаш, сега ме няма
Има само един начин да се бориш с това
Ако изобщо има начин
Стани и се бори, но покрий светлината си
Време е да станеш невидим

Електрически монах
Високо на хълм извън града
Гледам към долината долу
Знам, че си там и знам, че трябва да те намеря
Ако това е единственото нещо, което знам
Програмиран да бъдеш свободен да правиш точно това, което ти е казано
Вярата ти може да премести планините
Но може би това не е най-добрият ти шанс
Ами ако не е съвсем както е предсказано
Гласът ти отеква през каньоните
Чувам те да зовеш вятъра
Знам, че това пътешествие ще ми отнеме всичко
Но не можеш да сложиш край на това, което не започваш

Някога, когато бяхме свободни, всичко беше злато
Изкачихме най-високата планина
Само за открием, планината беше минирана
И превърната в дупка на пътя
Вятърът ме отнася
Мислех, че съм направен от по-здрав материал от това
Но ти ме повика, а аз се подчиних
Дадох всичко от себе си и всичко се случи
Стигам до мрачния интериор
Близо до смъртта от борба и глад
Прекрачвам прага
Към непознатия свят
Наистина ли може да е истина?
Може ли това да е краят на моето търсене?
Сърцето ми остава вярно
Но главата ми казва, че може би все още има опасности
Влизам вътре
Последен скок на вярата; последен хълм за изкачване
И това си ти, ти си жив
Мога ли да те държа близо до себе си до края на времето
Сега си тук с мен
Никога няма да остареем
Безброй утрета
Всеки по-славен; винаги победоносен
Докато последният звънец не бие
И това е наистина всичко, което имам
Това е всичко. Това е всичко.
И ако всичко, което съм дал за теб,
не е достатъчно, за да докаже,
че съм непоколебим и верен,
предполагам, че ще започна търсенето си наново!

Промисъл
Време преди началото на времето
Място преди космосът да се е появил
Можеш ли да повярваш на това, което виждаш?
По-добре затвори всичките си очи
Не се взирай в тъмнината, просто изчисти ума си
Дори не си помисляй да мислиш!
Не можеш да докажеш намерението ми

Твоето премисляне е загуба на време
Можем ли да продължим напред?
Сега може би късметът ти се е изчерпал
Може би съм заседнал в тази празнота
Но как да не изглеждам параноичен?
Мисли отпреди времето прииждат към
Злостта те зове, води те
Не мисли за най-безобидното нещо
Опасност се крие из цялото това начинание
Държиш се сякаш не си изненадан
Сега се опитах да ти кажа
Но не исках да слушам нищо
Емоцията може да надделее над разума
Мисли отпреди времето идват
Злобата те зове, води те
Времето преди времето ще промени мнението ти
Всички мисли, които си мислил, че си мислил
Всичко това ще е нищо
Времето преди времето ще промени мнението ти (Може да изглежда безобидно, но има
опасност)
Всички мисли, които си мислил, че си мислил (В това начинание)
Всичко това ще е нищо
Опитахме се да ти кажем, но не можеш да бъдеш научен (Не можеш да докажеш
намерението ми)
Не можем да бъдем купени (Твоето преднамереност е загуба на време)
Всичко това ще е нищо
И това е наказателно задържане за предопределение (Може да изглежда безобидно, но
има опасност)
Отвори ума си (За това начинание)
Всичко това ще се окаже нищо
Всичко няма да означава нищо за никого
Мислите ще се съберат в едно всичко

Свети Йероним в дивата природа
Незавършен ренесансов шедьовър
Светлините са приглушени, за да запазят величието му
Несигурни, докато слушаме история
Това не може да бъде по-странно...
Оскверняване ли е да се подобри потенциалът?
Разбий го на парчета, за да се увеличи цената на етикета
Продай частта, която е завършена, останалото е пропиляно
Хвърли в кошчето или го използвай като маса

Съединени отново, отново съединени
Сглобени отново, реставрирани
Иконата, която беше разделена на пет
Отново е цяла
Отново е цяла
Бледо лице в изолация
Неосъзнаващо, че е обезглавено!
В друг свят, друг фрагмент
Разпознай модела, може ли да бъде завършен?
Предизвикателство за подреждане на сегментите
Решете пъзела, документирайте потока
Покажете работата си, разпределете полка
Няма изненада тук, едно парче все още не се е показало
Съединени отново, отново съединени
Сглобени отново, реставрирани
Иконата, която беше разделена на пет
Отново е цяла
Отново е цяла
Лицето му е измъчено от пост и покаяние
Строгите му очи са решителни и дефинирани
Протегнатата му ръка стиска солидна скала
Ще се бие в гърдите в покаяние
Емоционално сътресение, интуитивно мъчение
Но дали е историята на обекта или на художника?
Съединени отново, отново съединени
Сглобени отново, реставрирани
Иконата, която беше разделена на пет
Отново е цяла
Отново е цяла
Отново е цяла
Отново е цяла
Отново е цяла

Археоптимистка
[I - Съдбите са говорили]
[Бащата:]
Тогава някои казват, че сме били твърде много
Сега се страхувам, че сме твърде малко
Съдбата е решила чукът да се стовари
И ние измирахме
Бройката не може да бъде изчислена

Тя обърна страницата в момент на ярост
Онези, които бяха отнесени, лежат под глината
[Дъщеря:]
Старите говорят за времена на изобилие
Сега се борим за всичко, което можем
Всичко, което познавам, е да бъда кожа и кости
Но се страхувам от дъжда
Затова не смея да се оплаквам
Това е всичко, което познавам, така съм израснала
Затова не ми говорете за „тогава“ или „помните ли когато...“
Нищо не може да убие или покори моята воля
Или със сигурност щеше да го е направило досега
Съдбата е сторила своето, но аз няма да се предам
Отхвърлям това, което съдбата забранява
[II - Малкият приключенец]
[Баща:]
Ето я и нея
Всяка сутрин е едно и също нещо
Ето я и нея
Няма лек за любопитството ?
Ето я и нея
Мисли си за пакости; надява се да намери
Реликва от онова по-добро време
Всеки ден се отдалечава малко повече
Мисля, че си мисли, че съм сляп
Но аз винаги наблюдавам; трябва да се уверя, че е добре
Това е моето момиче, тя е оптимистката
Последната от рода си
Стой далеч от пътя на оптимиста
Няма да знаеш какво може да намери
Не смей да промениш решението ?
Ето я и нея
Ето я, идва
Когато последно я видях, копаеше в пясъка
Сега държи нещо в ръката си
Усмихва се от ухо до ухо и докато се приближава
Виждам разширените ? очи
С писък на блаженство тя отваря юмрук
За да може да покаже плячката си
Надявам се, че не е видяла разочарованието в мен
Защото в края на краищата това е просто ключ
(Не, скъпа, това е страхотно!)

Това е моето момиче, тя е оптимистката
Последната от рода си
Сега си мисли, че е археолог
И не смей да промениш решението ?
Да, гледай какво ще открие
[III - Детето е пораснало]
[Баща:]
Сезоните идват и си отиват
Тя пламенно продължава своето търсене
Обсебването от миналото
Е оставило нарастващо чувство за нужда
Тя е пораснала толкова бързо
В свят, който непрекъснато се променя
Цъфти, докато тя се отдръпва
Светлина се промъква там, където нейната избледнява
Но когато слънцето залезе и ние седим около огъня
Изваждам ключа; гледам как мрачните ? очи се разширяват
Тя не знаеше, че го пазих през всичките тези години
И се мъчи да намери думи, докато преглъща сълзите
Това не беше просто ключ
Символ или алегория
Точка на поврат
В една иначе мрачна история
Луната изгрява, сенки танцуват около пламъка
И в очите ? виждам отраженията им
Тя не знаеше какво съм ценял през цялото това време
И търси смисъл, докато емоциите започват да набират сила
Тя не знаеше, че за мен тя беше сила
Необуздана перспектива, която държеше всички на правилния път
Да, тя е оптимистката; такава природна сила
Археоптимистката
И точно когато си помислих, че надеждата ? се е вкаменила
Проблясък на светлина се завръщаше в очите ?
Тя е оптимистката
Сила, с която трябва да се съобразяваш
Археоптимистката
[IV - Лидерът]
[Баща:]

Дори и през това тежко положение просто трябва да се задържим
Няма край на хоризонта, мога да посоча
Няма място за наследство, просто се опитваме да оцелеем
И да се борим, за да запазим човечеството живо
Аз съм този, на когото всички се осланят
Най-силният и високият трябва да води
Не става въпрос за контрол, просто за мен има смисъл
Или съм аз, или ти си мой враг
[V - Глас на разума]
[Дъщеря:]
Би ми разказвал историите за разделението
Което доведе до целия хаос в миналото
Твоят гняв ли те води по този път
Е, тогава се обърни; само губиш почва под краката си
Какво си научил от историята си
Ако се правиш на нещо повече, не си научил нищо
Ако всички мостове са изгорени, какво си научил
[VI - Наследницата]
[Баща:]
Борихме се твърде дълго
Права си, че грешах
Ти си велика; Аз съм по-нисшият
Ти ще бъдеш мой наследник!
Археоптимистко, води!
[VII - Речта за приемане (откъс)]
[Дъщеря:]
Нищо не е сигурно; бъдещето ни е неясно
Но имаме отворена врата
Затова ме чуй; надеждата е ключът
И единственото нещо, за което си струва да се бориш

Следваща стъпка
Стоейки на ръба на различен етап
Поглеждаме назад към това откъде сме дошли
Точно на ръба на сеизмична промяна
Кога най-накрая ще преминем тази граница?

Но планетата се върти, така че край на колебанието
Времето тече, настъпи моментът да поемем рискове
Нищо не може да ни спре, докато не сме на върха на всичко
Право към пукнатината
Напред, скъпи приятели, още веднъж
Един крак пред другия
Няма бягство към укритието
Правим следващата стъпка
Сега стискайте зъби с широко отворени ноздри
Стиснете първите си крака, затворете здраво очи
Преборете се със страха, който е в ума ви
Задръжте силно дъха си, изправете се в целия си ръст
Право към пукнатината (Един крак пред другия)
Напред, скъпи приятели, още веднъж (Няма бягство към укритие)
Това чувство се надига вътре в нас
Знаем, че правим правилното нещо
Правим последната стъпка
Продължаваме напред от това, което беше преди
Никой не казва, че е било лошо, но има по-добри неща, които ни очакват
Време е да продължим напред от всички онези вчерашни дни
Е, целта беше чиста, но ти караш твърде дълго дълго
Сега е време за нещо ново
Може да е трудно да затвориш вратата
На нещо, което си създал, когато си вложил толкова много любов
Но ако теглиш чертата в точния момент
Ако не игнорираш знаците, тогава можеш да погледнеш назад с гордост
Сега е време да се сбогуваме
(Право към пукнатините)
Приключваме една глава и отваряме следващата
(Напред, скъпи приятели, още веднъж)
Време е да наречем времето с уважение
(Създаваме ново начало)
Отделете момент, за да си поемете дъх
(Правим следващата стъпка)
Напредъкът е бавен, но ние стигаме до там
Всяка стъпка е по-лесна от предишната
Стегнете сухожилията си, призовете кръвта
Скоро ще бягате със звездите, о
Право към пробива (Един крак пред другия)
Напред, скъпи приятели, още веднъж (Няма бягане към укритието)
Знаем, че правим правилното нещо

Въпреки че е плашещо
Правим последната стъпка
Превод: Симона Дянкова

 

BIOLINKS:
https://www.spocksbeard.com/
https://www.facebook.com/spocksbeard
https://www.instagram.com/spocks_beard_official
https://x.com/SpocksB
https://bsky.app/profile/spocksbeard.com
https://www.youtube.com/SpocksBeard

<< Назад

Copyright     KartiniOtEdnaIzlojba.bg 2009 Created By WebTrade