„Dreaming Neon Black“ by Nevermore
Третият студиен албум на американската хеви метъл група NEVERMORE, озаглавен „DREAMING
NEON BLACK“(„СЪНУВАМ НЕОНОВО ЧЕРНО“), има любопитна история, граничеща с
мистиката.
Но да караме наред. NEVERMORE е от Сиатъл, щата Вашингтон, и е сформирана през 1992 г. след
като трима от членовете ? – певецът WARREL DANE, бас китаристът JIM SHEPPARD и
китаристът JEFF LOOMIS – напускат предишната си група Sanctuary и пробват няколко
барабанисти, преди да наемат VAN WILLIAMS през 1994 г. Стават известни със смесването на
progressive, thrash и power metal със специфичен, силно емоционален и мрачен звук. Въпреки че
никога не постигат търговски успех, те са високо уважавани заради техническите си умения,
еуфоричната атмосфера и впечатляващия си звук.
WARREL DANE споделя за концепцията на албума „DREAMING NEON BLACK“: „Това е
историята за мъж, който губи устоите си, след като се разделя с жена, с която е бил близък. Той
преминава през фази на депресия, обвинения към Бог и неговото отрицание, а след това се
самоубива“.
Централните мотиви се въртят около „неоново черното“ като метафора за илюзорни сънища и
дълбока загуба, предизвиквайки изкуствени светлини, които замъгляват реалността и увековечават
преследващите илюзии за отсъстващия любим. Албумът допълнително изследва атеизма и
екзистенциалната празнота, оставена от личната трагедия, изобразявайки свят, лишен от божествен
смисъл, където страданието разкрива безсмислието на вярата и оставя само празнота. Текстовете
на WARREL се изправят срещу липсата на висша цел, като главният герой се бори срещу
възприеманото космическо безразличие на фона на ескалиращо отчаяние.
И ето нещо любопитно: В края на 80-те години Patricia Candace Walsh, тогавашната приятелка на
WARREL DANE, внезапно го напуска за да се включи в религиозен култ и прекъсва всякаква
връзка с него. WARREL обаче започва да получава кошмари, в които тя го зове, докато се дави.
През 1998 г. WARREL пристъпва към албума „СЪНУВАМ НЕОНОВО ЧЕРНО“, издаден
следващата година, повлиян от тези видения, които намират място на обложката на албума и в
текстовете. Оказва се, че Patricia е убита още през 1989 г. в Millard County, щата Юта, от серийния
убиец Robert Ben Rhoades, докато е пътувала на автостоп, което се разкрива чак през 2003 г.
Убиецът е намерен и през 2012 г. признава престъплението си.
Албума „DREAMING NEON BLACK“, или „СЪНУВАМ НЕОНОВО ЧЕРНО“, ще чуем на 7
февруари, събота, в предаването “Картини от една изложба®
” на програма “Хоризонт” на БНР,
след новините в 22 ч.
В предаването на 7 февруари 2026 г.: Nevermore и албумът „Сънувам неоново черно“
NEVERMORE
DREAMING NEON BLACK
Released: January 26 th , 1999
SONGS/TRACKS:
1.Ophidian - 0:46
2.Beyond Within - 5:11
3.The Death of Passion - 4:10
4.I Am the Dog - 4:13
5.Dreaming Neon Black - 6:26
Vocals [Additional] – Christine Rhoades
6.Deconstruction - 6:39
7.The Fault of the Flesh - 4:54
8.The Lotus Eaters - 4:25
9..Poison Godmachine - 4:33
10.All Play Dead - 4:58
11.Cenotaph - 4:39
12.No More Will - 5:45
13.Forever - 2:34
©1999 Century Media Records, ltd.
CREDITS:
Vocals – Warrel Dane
Bass – Jim Sheppard
Drums – Van Williams
Lead Guitar, Rhythm Guitar – Jeff Loomis, Tim Calvert
Concept by, Lyrics by – Warrel Dane
Songwriter – Nevermore
Produced, recorded and mixed by Neil Kernon for Auslander.
Recorded at Village Productions, Tornillo, TX.
Additional Engineer – Bobby Torres, Justin Leeah
Mastered By – Neil Kernon, Raymon Breton*
Additional Front & Back Cover Photography – Louis Rusconi
Bandphotography – Karen Mason
Bridge Photo – Brad Gilson Jr.
Nevermore Logo – Van Williams
Illustration, Design, Photography By – Travis Smith
LYRICS:
Ophidian
Instrumental
Beyond Within
"Welcome to the fall"
Welcome millennium, the fall of planet hate
Welcome the end my friend, all the world's the stage
Welcome to the future, the world is black no turning
From the consequence of ignorance
Welcome to the fall
Beyond within, enact, enable
Create the past, nonexistent fables
Welcome to the fall
Tension, delirium, growing everyday
Another suicide shocks the world again, I watch in apathy
Bleed until tomorrow, whosoever does not believe in me
Welcome to the fall
Beyond within, enact, enable
Create the past, nonexistent fables
Welcome to the fall
Can I bring you down again, can I make you feel?
Can I lift you up into the dreaming trip surreal?
Can I taste the future shock, spit out all the games?
Do you know my name, do you know my number?
Cracking under strange constrictions, Mr. Ordinary Visionary
[solo T.C.]
[solo J.L.]
Welcome millennium, the fall of planet hate
Welcome the end my friend, all the world's the stage
Welcome to the future, the world is black no turning
From the consequence of ignorance
Beyond within, enact, enable
Create the past, nonexistent fables
Beyond within, enact, enable
Create the past, nonexistent fables
Welcome to the fall of one man's sanity
The Death of Passion
"Time has no meaning for me. She is gone,
and the void speaks to me"
You paint the sky in obsidian lies
And come what may never will I know how you changed time
The riptide lies ahead, all my passions now are dead
I can see the path you never thought to follow
I feel so hollow
I stand before you, a shadow of a man
Behind these eyes self destruction swims through my mind
I'm confusion and contempt, I am the void
You are the emptiness of black tomorrow
I feel so hollow
[solo J.L.]
You paint the sky in obsidian lies
And come what may never will I know how you changed time
The riptide lies ahead, all my passions now are dead
I can see the path you never thought to follow
I feel so hollow
You are diseased
You are deceiver
I Am the Dog
"The darkwave came again last night.
I want it all to end, I want the world to end"
Every night the dream is the same
I sit here waiting for the world to end but it never ends
And everything I used to be has spiraled into insanity
Every night I sweat and bleed in her name
The darkwave comes, sanity slips away
She screams from the alcove "I am the dog"
She was born in the year of the dog
She never would betray the world I never saw
Blinded eyes that never see shattered into infinity
Every night the dream is the same
The darkwave comes, sanity slips away
She screams from the alcove "I am the dog"
[solo J.L]
Every night the dream is the same
I suffer wading through the endless waves of empty disdain
And everything I used to be has spiraled into insanity
Every night I sweat and bleed in her name
The darkwave comes, sanity slips away
She screams from the alcove
The darkwave comes, sanity slips away
She screams from the alcove "I am the dog"
Dreaming Neon Black
"Again it poured over me in waves.
When she left with them she said I must
break free from the dark. I tried to tell her
of their poison, she chose not to hear.
She was never seen again"
Sometimes when I'm alone I still feel you
Your breath on my neck, you're still with me
And I'm still dreaming neon black
I wait for you, to taste your unknown world
The clock spins to time that must mean nothing
Meet me in the dreamtime water, drown
Shifting shaping currents flow in memory
swim through me
Meet me in the drowning pool of tears
And wash away my innocence and fear
Sometimes I wonder where you are, can you feel my tears?
I never knew what changed you
Did they paint your dreams in pale shades?
I wait for you, you know you cannot hide
Division from within invalidates suffering
Meet me in the dreamtime water, drown
Shifting shaping currents flow in memory
swim through me
Meet me in the drowning pool of tears
And wash away my innocence
I am a child of light living in your mind
The pain, the unknowing washes away in time
Until then will you meet me whenever I call to you?
Meet me in the dreamtime water, drown
Shifting shaping currents flow in memory
swim through me
Meet me in the drowning pool of tears
and wash away my innocence
Meet me in the dreamtime water, drown
Shifting shaping currents flow in memory
swim through me
Meet me in the drowning pool of tears
And wash away my innocence
Meet me
My only cure won't you meet me?
In the drowning pool of fate the moon and the sun still wait
Won't you meet me?
I suffer silently for our love, the jester has lost his dove
Deconstruction
"My perfect reflection swims
through the drowning pool. The sky is gone.
My world is in deconstruction"
The fallen that dreams suicide
Takes the needle, instead of the gun
The victim who self crucifies can't realize
Christ is a weapon that chisels at our lives
Deconstruction
The martyr takes his aim and wounds the holy man
And on the eighth day God made the art of war
And laughing planned the end
Who will tend the garden when the snake swallows the light?
Who will eat the decay when the worms have lost their sight?
Who will rape the weak when there's nothing left to gain?
Who will till the soil of these barren black remains?
Deconstruction, deconstruction
Who will lick my wounds when they take away my speech?
Will you stand in line while the shepherd hunts his sheep?
Could you see tomorrow if I took away your eyes?
Can you crawl from under new age prophecy's despise?
Deconstruction, deconstruction
[acoustic solo J.L.]
Deconstruct my reality and let me slip away, I am the dog
[solo T.C.]
Who will tend the garden when the snake swallows the light?
Who will eat the decay when the worms have lost their sight?
Who will rape the weak when there's nothing left to gain?
Who will till the soil of these barren black remains?
Deconstruction, deconstruction
Deconstruction, deconstruction
Our world is in deconstruction
Our world
The Fault of the Flesh
"Sometimes bitterness is all you can hold on to,
and within the bitterness I realized my weakness"
To see the fault of unrequited love
There is no truth, there is no purity, there is no love
Flesh is the weakness, flesh is the fault
We are embodiment of all the world's wrongs
No time to look back we are gone
No time to regret the seeds we've thrown away
Man is the parasite, man is the cause
We are destroyers and creators, our precious flaw
We are the architects of fate
We are impure for we burn all we berate
We are but flesh and flesh is the weakness
We are born of blood sinew and bone
We're all just spinning in this useless hole in time
On our way into the black unknown
Man is the parasite, man is the cause
We are destroyers and creators, our precious flaw
[solo J.L.]
Flesh is the weakness, flesh is the fault
We are embodiment of all the world's wrongs
No time to look back we are gone
No time to regret the seeds we've thrown away
We are but flesh and flesh is the weakness
We are born of blood sinew and bone
We're all just spinning in this useless hole in time
On our way into the black unknown
I am but flesh, and flesh is weak
I am but flesh, and flesh is weak
The Lotus Eaters
"Why is this happening to me? Why have
I been forsaken? Nothing numbs the pain
any longer......please....I'm slipping away"
We fall into the spaces blind, the puzzle so unkind
The lotus eaters fly
we watch the random pattern form, insidious and cold
And bloom into the unknown
Please God why can't you hear us?
Please God why aren't you listening?
We take the hand of fate in vain, and wonder why your will
Seems cruel controlled and illogical
Do words fall on deaf ears, are we just too small?
Please make us understand
Please God why can't you hear us?
Please God why aren't you listening?
Please God why must we fear you?
Please God why did you take her away?
[solo J.L.]
Please God why can't you hear us?
Please God why aren't you listening?
Please God why must we fear you?
Please God why did you take her away?
Are we your children?
Are we lost?
Poison Godmachine
"I know what it wants now...the void
has swallowed the light and the machine
wants my soul"
The media machine knows what to do
It knows how to feed the poison to you
Useless information for your useless little lives
The tv lies and pacifies
Do you believe everything you see?
Children of the void come follow me
Denounce your faith and penance the savior is unseen
I am the new drug, your poison godmachine....poison
Poison godmachine
Poison is a word, God is a word used for fear
[solo J.L.]
[solo T.C.]
In subtlety we obey through ink and broadcast wave
The doubts and fears that shadow media decay
Deprogram this affliction and the cathode ray unclean
I am the last nail, the empty soulless screen.....soulless
Poison godmachine
And we eat the poison, we created the poison godmachine
All Play Dead
"I know she can hear me still.
I know she can feel me. The velvet sleep
has stilled her, for they are feeding, while
time is ever shifting"
You are the wine of intoxicating faith
You are the axis of time, I am so blind
Bear witness to freedom's fall
Tomorrow kiss goodbye a little more, as they watch us all
All play dead
I'll sleep in this quiet room where no one sees, I'll play dead
All play dead
Play dead never speak, just assign the blame
According to their game and chase them down the drain
All play dead
I'll sleep in this quiet room where no one sees, I'll play dead
I'll just sit here quietly and watch them feed, all play dead
All play dead
[solo T.C.]
Bear witness to freedom's fall
Tomorrow kiss goodbye a little more, as they watch us all
All play dead
I'll sleep in this quiet room where no one sees, I'll play dead
I'll just sit here quietly and watch them feed, all play dead
All play dead
All play dead
All play dead
All play dead
All play dead
Cenotaph
"And I will build this in her name.
The dream will not allow failure,
only servitude, for I am it's slave"
Foreboding fear trickles down the spine
Into the pool, resonating
Behind the wall the dreamer lies in velvet sleep
She must be still, never make a sound
Awake....... awaken the dreamer
Awake....... awaken
Awake....... awaken the dreamer
Awake....... where are you my love?
We build our walls around our games
We decompose, dreamers never really die
She lies unknown, the cenotaph in her name
Awake....... awaken the dreamer
Awake....... awaken
Awake....... awaken the dreamer
Awake....... where are you my love?
She lies unknown
She lies unknown
She lies unknown
She lies unknown
She hides
No More Will
"For some there are no choices"
No more will to live, I see the world fade
No more hope inside, my life means nothing anyway
Just shades of gray, I slip away again
Feed me from the heart of your denial
The velvet sleep is conviction only fools know
Dry your own eyes, I can't sympathize
Plague your own dreams, I won't be following
Free me from this sphere of confusion
These tears of dust are the tears from one who knows why
Dry your own eyes, I can't sympathize
Plague your own dreams, I won't be falling
Fly beyond the dreaming, fly beyond our being
Turn and face the mirror, the answers come, clear as glass
[solo J.L.]
Fly beyond the dreaming, fly beyond our being
Turn and face the mirror, the answers come, clear as glass
I still feel you now, you are the falling rain
The voice that stills the pain, I am the lover gone insane
I must be strong, for love burns ever long
Forever
"What has been put asunder
shall again be whole"
In this neon black gloom I still see her face
She comes to me bringing darkest hour, I am forlorn
The pain is reborn
You are forever in my heart you never died
You are forever I still wonder where you are
I know you're dreaming, I know you're at peace
I'll meet you in the dreamtime
Whenever you call me I'll go under, I'll swim through you
You are forever in my heart you never died
You are forever I still wonder where you are
I know you're dreaming neon black
"As the curtain calls, and the cast recedes,
I am all that ever was and all that ever will be.
In wither and repose this frayed chapter
Ophidian
Инструментал
Отвъд Вътрешността
„Добре дошли в падението“
Добре дошъл в хилядолетието, падението на планетата омраза
Добре дошъл накрая, приятелю, целият свят е на сцената
Добре дошъл в бъдещето, светът е черен, няма връщане
От последствията от невежеството
Добре дошли в падението
Отвъд Вътрешността, приложете, активирайте
Създайте миналото, несъществуващи басни
Добре дошли в падението
Напрежение, делириум, нарастват всеки ден
Още едно самоубийство отново шокира света, гледам с апатия
Нека който не вярва в мен да кърви до утрешния ден
Добре дошли в падението
Отвъд Вътрешността, приложете, активирайте
Създайте миналото, несъществуващи басни
Добре дошли в падението
Мога ли да те натъжа отново, мога ли да те накарам да чувстваш?
Мога ли да те издигна в мечтаното сюрреалистично пътуване ?
Мога ли да вкуся бъдещия шок, да изплюя всички игри?
Знаеш ли името ми, знаеш ли номера ми?
Пропукваме се под странните ограничения, г-н Обикновен Визионер
Добре дошъл в хилядолетието, падението на планетата омраза
Добре дошъл в края, приятелю, целият свят е сцената
Добре дошъл в бъдещето, светът е черен, няма връщане
От последствията от невежеството
Отвъд вътрешността, приложете, активирайте
Създавайте миналото, несъществуващи басни
Отвъд вътрешността, приложете, активирайте
Създайте миналото, несъществуващи басни
Добре дошъл в падението на здравия разум на един човек
Смъртта на страстта
„Времето няма значение за мен. Тя си отиде,
и празнотата ми говори“
Ти рисуваш небето с обсидианови лъжи
И каквото и да се случи, аз ще разбера как си променила времето
Мъртвото вълнение е пред мен, всичките ми страсти сега са мъртви
Виждам пътя, който никога не си мислила да следваш
Чувствам се толкова празен
Стоя пред теб, сянка на човек
Зад тези очи самоунищожение плува в мислите ми
Аз съм объркване и презрение, аз съм празнотата
Ти си празнотата на черното утре
Чувствам се толкова празен
Рисуваш небето с обсидианови лъжи
И каквото и да се случи, знам как промени времето
Мъртвото вълнение е пред мен, всичките ми страсти сега са мъртви
Виждам пътя, който никога не си мислил да следваш
Чувствам се толкова празен
Ти си болна
Ти си измамница
Аз съм Кучето
„Тъмната вълна дойде отново снощи.
Искам всичко да свърши, искам светът да свърши“
Всяка нощ сънят е един и същ
Седя тук и чакам светът да свърши, но той никога не свършва
И всичко, което бях, се е превърнало в лудост
Всяка нощ се потя и кървя в нейно име
Тъмната вълна идва, здравият разум се изплъзва
Тя крещи от амвона „Аз съм кучето“
Тя е родена в годината на кучето
Тя никога не би предала света, който никога не съм виждал
Слепи очи, които никога не виждат, се разбиват в безкрайност
Всяка нощ Сънят е същият
Тъмната вълна идва, разумът се изплъзва
Тя крещи от амвона "Аз съм кучето"
Всяка нощ сънят е един и същ
Страдам, газейки през безкрайните вълни на празно презрение
И всичко, което бях, се е превърнало в лудост
Всяка нощ се потя и кървя в нейно име
Тъмната вълна идва, разумът се изплъзва
Тя крещи от амвона
Тъмната вълна идва, разумът се изплъзва
Тя крещи от нишата "Аз съм кучето"
Сънувам неоново черно
"Отново ме заля на вълни.
Когато си замина с тях, тя каза, че трябва
да се освободя от тъмнината. Опитах се да ? кажа
за тяхната отрова, тя избра да не чуе.
Никога повече не я видях"
Понякога, когато съм сам, все още те усещам
Дъхът ти на врата ми, ти все още си с мен
И все още сънувам неоново черно
Чакам те, за да вкуся от твоя непознат свят
Часовникът се върти до време, което не трябва да означава нищо
Срещни ме във водата на сънищата, удави се
Променящи се течения текат в паметта
плувай през мен
Срещни ме във водовъртежа от сълзи
И измий невинността и страха ми
Понякога се чудя къде си, можеш ли да усетиш сълзите ми?
Никога не разбрах какво те промени
Оцветиха ли се сънищата ти в бледи нюанси?
Чакам те, знаеш, че не можеш да се скриеш
Разделението отвътре обезсилва страданието
Срещни ме във водата на сънищата, удави се
Променящи се течения текат в паметта
плувай през мен
Срещни ме във водовъртежа от сълзи
И измий невинността ми
Аз съм дете на светлината, което живее в ума ти
Болката и незнанието се отмиват във времето
Дотогава ще идваш ли при мен винаги, когато те повикам?
Единствено мое лекарство, няма ли да дойдеш при мен?
В давещия водовъртеж на съдбата луната и слънцето все още чакат
Няма ли да дойдеш при мен?
Страдам тихо за нашата любов, шутът е загубил гълъба си
Разрушение
„Моето перфектно отражение плува
през водовъртежа. Небето го няма.
Моят свят се руши“
Падналият, който мечтае за самоубийство,
Взема иглата вместо пистолета.
Жертвата, която сама се разпъва на кръста, не може да осъзнае,
Христос е оръжие, което като длето дълбае живота ни.
Разруха
Мъченикът се прицелва и ранява светеца.
И на осмия ден Бог създаде изкуството на войната.
И смеейки се, планира края.
Кой ще се грижи за градината, когато змията погълне светлината?
Кой ще яде тази гнилоч, когато червеите са слепи?
Кой ще изнасили слабите, когато няма какво да спечели?
Кой ще обработва почвата на тези безплодни черни останки?
Разруха, разруха
Кой ще ближе раните ми, когато ми отнемат речта?
Ще стоиш ли в редицата, докато овчарят ловува овцете си?
Бихте ли могли да видите утрешния ден, ако ви отнема очите?
Можете ли да изпълзите изпод презрението на пророчеството на новата ера?
Разруха, разруха
Унищожи моята реалност и ме остави да се измъкна, аз съм кучето
Вината на плътта
„Понякога горчивината е всичко, за което можеш да се хванеш,
и в горчивината осъзнах слабостта си“
Да видя вината на несподелената любов
Няма истина, няма чистота, няма любов
Плътта е слабостта, плътта е вината
Ние сме въплъщение на всички грешки на света
Няма време да погледнем назад, ние сме си отишли
Няма време да съжаляваме за семената, които сме изхвърлили
Човекът е паразитът, човекът е причината
Ние сме разрушители и създатели, това е нашият скъпоценен недостатък
Ние сме архитектите на съдбата
Ние сме нечисти, защото изгаряме всичко, което ненавиждаме
Ние сме само плът, а плътта е слабост
Ние сме родени от кръв, сухожилия и кости
Всички ние просто се въртим в тази безполезна дупка във времето
По пътя си към черното неизвестно
Човекът е паразитът, човекът е причината
Ние сме разрушители и създатели, това е нашият скъпоценен недостатък
Плът е слабостта, плътта е вината
Ние сме въплъщение на всички грешки на света
Няма време да погледнем назад, ние си отидохме
Няма време да съжаляваме за семената, които сме изхвърлили
Ние сме само плът и плътта е слабост
Родени сме от кръв, сухожилия и кости
Всички ние просто се въртим в тази безполезна дупка във времето
По пътя си към черната неизвестност
Аз съм само плът, а плътта е слаба
Аз съм само плът, а плътта е слаба
Лотосоядите
„Защо това ми се случва? Защо бях изоставен? Нищо вече не притъпява
болката......моля те....изплъзвам се“
Падаме слепи в пространствата, пъзелът е толкова нелюбезен
Лотосоядите летят
наблюдаваме как произволният модел се оформя, коварен и студен
и разцъфва в неизвестното
Умолявам те, Боже, защо не ни чуваш?
Умолявам те, Боже, защо не слушаш?
Напразно поемаме ръката на съдбата и се чудим защо волята ти
Изглежда жестока, контролирана и нелогична
Думите ли падат на глухи уши, просто твърде малки ли сме?
Моля те, накарай ни да разберем
Умолявам те, Боже, защо не ни чуваш?
Умолявам те, Боже, защо не слушаш?
Умолявам те, Боже, защо трябва да се страхуваме от теб?
Умолявам те, Боже, защо ми я отне?
Твои деца ли сме?
Изгубени ли сме?
Отровна божествена машина
„Сега знам какво иска... празнотата
е погълнала светлината и машината
иска душата ми“
Медийната машина знае какво да прави
Знае как да ви нахрани с отровата
Безполезна информация за вашите безполезни малки животи
Телевизията лъже и успокоява
Вярвате ли на всичко, което виждате?
Деца на празнотата, елате след мен
Отречете се от вярата си и се покайвайте, спасителят е невидим
Аз съм новият наркотик, вашата отровна богомашина... отрова
Отровна богомашина
Отровата е дума, Бог е дума, използвана за страх
С финес се подчиняваме чрез мастило и излъчваща вълна
Съмненията и страховете, които сенчестите медии разлагат
Депрограмират това страдание и катодният лъч е нечист
Аз съм последният пирон, празният бездушен екран.....бездушен
Отровна божествена машина
И ние ядем отровата, ние създадохме отровната божествена машина
Всички се преструваме на мъртви
„Знам, че тя все още може да ме чуе.
Знам, че може да ме усети. Кадифеният сън
я е успокоил, защото те се хранят, докато
времето непрекъснато се измества“
Ти си виното на опияняващата вяра
Ти си оста на времето, аз съм толкова сляп
Стани свидетел на падането на свободата
Утре се целунете за сбогом още малко, докато ни гледат всички
Всички се преструват на мъртви
Ще спя в тази тиха стая, където никой не вижда, ще се преструвам на мъртъв
Всички се преструват на мъртви
Станете свидетели на падането на свободата
Утре се целунете за сбогом още малко, докато ни гледат всички
Всички се преструват на мъртви
Ще спя в тази тиха стая, където никой не вижда, ще се преструвам на мъртъв
Просто ще седя тук тихо и ще ги гледам как се хранят, всички се преструват на мъртви
Всички се преструват на мъртви
Всички се преструват на мъртви
Всички се преструват на мъртви
Кенотаф
„И ще построя това в нейно име.
Сънят няма да позволи провал,
само робство, защото аз съм негов роб“
Предчувствие на страх се стича по гръбнака
В басейна, резониращ
Зад стената мечтателката лежи в кадифен сън
Тя трябва да е неподвижна, никога да не издава звук
Буден....... събуди мечтателката
Буден....... събуди
Буден....... събуди мечтателката
Буден....... къде си, любов моя?
Ние градим стените си около игрите сив
Ние се разлагаме, мечтателите никога не умират наистина
Тя лежи непозната, кенотафът е в нейно име
Буден....... събуди мечтателката
Буден....... събуди
Буден....... събуди мечтателката
Буден....... къде си, любов моя?
Тя лежи непозната
Тя лежи непозната
Тя лежи непозната
Тя лежи непозната
Тя се крие
Няма повече воля
„За някои няма избор“
Няма повече воля за живот, виждам как светът избледнява
Няма повече надежда вътре, животът ми така или иначе не означава нищо
Само нюанси на сивото, аз се изплъзвам отново
Нахрани ме от сърцето на отричането си
Кадифеният сън е убеждение, което само глупаците знаят
Изсуши собствените си очи, не мога да съчувствам
Мразя собствените си мечти, няма да те следвам
Освободи ме от тази сфера на объркване
Тези сълзи от прах са сълзите на този, който знае защо
Изсуши собствените си очи, не мога да съчувствам
Мразя собствените си мечти, няма да падам
Полети отвъд сънищата, полети отвъд нашето същество
Обърни се и се изправи пред огледалото, отговорите идват, ясни като стъкло
Полети отвъд сънищата, полети отвъд нашето същество
Обърни се и се изправи пред огледалото, отговорите идват, ясни като стъкло
Все още те чувствам сега, ти си падащият дъжд
Гласът, който утешава болката, Аз съм полуделият любовник
Трябва да бъда силен, защото любовта гори вечно
Завинаги
„Това, което е било разделено
ще бъде отново цяло“
В този неоново черен мрак все още виждам лицето ?
Тя идва при мен, носейки най-мрачния час, аз съм самотен
Болката се преражда
Ти си завинаги в сърцето ми, никога не си умирала
Ти си завинаги, все още се чудя къде си
Знам, че сънуваш, знам, че си в мир
Ще те срещна в съня
Винаги, когато ме повикаш, ще потъна, ще плувам през теб
Ти си завинаги в сърцето ми, никога не си умирала
Ти си завинаги, все още се чудя къде си
Знам, че сънуваш неоново черно
„Докато завесата звъни и актьорският състав се отдръпва,
Аз съм всичко, което някога е било и всичко, което някога ще бъде.
В изсъхването и покоя тази изтъркана глава
Превод: Симона Дянкова
BIOLINKS:
http://nevermoreofficial.com/
https://www.facebook.com/profile.php?id=61570886766561
https://www.instagram.com/nev3rmoreofficial/
https://x.com/NevermoreOfficl
https://www.tiktok.com/@nevermorebandofficial?_t=ZP-8sYjx78LJhm&_r=1
https://www.patreon.com/NEVERMOREOFFICIAL
2026-04-25
В албумите на британската progressive rock група BIG BIG TRAIN се откроява интересът им към
технологиите, които бележат развитието ни – още първото официално заглавие в дискографията им
от 1994 година се казва „Goodbye to the Age of Steam“, или „Сбогом на епохата на парните
машини“. В техните текстове намират място английската компания за електрически двигатели и
трансформатори „English Electric“ (два албума носят нейното заглавие), прокарването с първия
водолаз на жп тунела „Севърн“ под устието на река Севърн през 1879 година, изграждането на
трансокеански лайнери в корабостроителницата „Суон Хънтър“, качваме се на най-бързия парен
локомотив „Мелърд“, или „Зеленоглавата патица“, с немислимата за 1938 година скорост от 202
км/ч, световен рекорд за времето си, напускаме Слънчевата система с автоматичните космически
апарати “Voyager”, ставаме свидетели на полагането на първите телеграфни кабели през
Атлантическия океан през ХIХ век и т.н.
Затова сме изненадани от тематиката на най-новия им албум „WOODCUT“, или
„ДЪРВОГРАВЮРА“, издаден на 6 февруари 2026 г. По време на турне в Норвегия музикантите
GREGORY SPAWTON, лидер на групата и бас китарист, и ALBERTO BRAVIN, певец, посещават в
Осло музея на световноизвестния норвежки художник експресионист и автор на гравюри Edvard
Munch, смятан за един от най-значимите модернисти в историята на изкуството.
Впечатлени от изложбата на дървогравюри, те откриват метафората за издълбаване на негативи,
които създават финално изображение, и веднага виждат потенциала му като заглавие и история на
албума.
Така те разработват повествованието за депресиран художник, който работи в областта на
дървогравюрата и печата с мастило. По този начин той се справя с болката, за да стигне до
наградата от съзиданието докато работи. BIG BIG TRAIN използват процеса на гравиране върху
дърво, при който личното негативно пространство се превръща в позитивни образи като метафора
за намиране на творческо удовлетворение.
Те възлагат на писателя ANDY STUART да напише книга с подробности за тази концепция и за
измислената история, както и за композирането и аранжирането, за съставянето на текстовете и
решаването на техническите детайли. Книгата е илюстрирана с дървогравюри и снимки от
записите, дори използват за корицата на албума произведение на изкуството с автентична
дървогравюра от ROBIN MACKENZIE, в противовес на мощното присъствие на творби, дело на
изкуствения интелект.
Ето какво споделя ALBERTO BRAVIN, който освен певец е и продуцент на албума:
„Този път решихме да направим истински концептуален албум. Има история, която се развива от
началото до края на албума, а главният герой е художник, който създава произведение на
изкуството. Той е толкова погълнат от работата си и от начина, по който реже някакво парче дърво
и създава нов свят, и който вече не може да разбере дали е реалност или всъщност е част от
творението си. Така че е доста интересно, защото можех да видя, можех да си представя всичко
това, докато всъщност записвам вокали или мисля за целия албум като съдържание. Този художник
всъщност може да бъде музикант, създаващ музиката, или всъщност и слушател.
Когато слушате нещо през слушалките си или вашето добро Hi-Fi устройство, вие навлизате в
нещо като друго измерение, когато слушате нещо, което толкова много обичате и ви харесва
толкова много. Така че това е като паралелна история, с която всъщност всеки може да се свърже.
Всичко започна съвсем случайно. Една сутрин бяхме на турне в Европа, в Осло, Норвегия. Аз и
GREG винаги се събуждаме доста рано. Така че обичаме да проверяваме дали има нещо интересно
в градовете, където свирим. Имахме свободна сутрин, затова си казахме: „Добре, нека отидем в
музея на Munch“.
1
Всички знаят за „Викът“, това е най-известната му картина. Но всъщност той беше художник,
който правеше много различни неща, използваше разнообразни техники, и ние докато се
разхождахме из музея, попаднахме на неговите дървогравюри. Честно казано, не знаех какво е
дървогравюра. Не знаех, че това е името на техниката. Видяхме „Дървогравюра“, написана в
описанието на произведение на изкуството. Аз и GREG просто се спогледахме и казахме: „О, това
е заглавие на албум. Това е страхотно.“ За дървогравюрата трябва да изрежете негатива, за да
получите позитива, когато го натиснете върху хартия. Веднага се влюбихме в историята, в идеята и
в това колко всъщност можем да напишем за историята, но и за музиката.
По това време нямахме музика, нямахме история, нямахме нищо. Държахме тази идея в главите си
може би онзи ден, няколко дни, не знам. Но след това я споделихме, споделихме я с всички
останали от групата. И те казаха: „О, това е наистина интересно“. Така че идеята за истински
концептуален албум се роди точно в този, в този конкретен момент.
Албума ще го усетите като една дълга песен, а не като несвързани части – така е. Абсолютно. Това
беше намерението ни. Разбира се, че има глави или можете да ги наречете песни, защото са
единични песни или музикално произведение. Но всички песни трябваше да бъдат свързани и
обвързани по начин, по който просто можеш да прегърнеш тази сила на музиката на един дъх. Това
беше идеята“ – завършва ALBERTO BRAVIN.
„Повече от всеки друг албум на BIG BIG TRAIN, този пое контрола над живота ни. Бяхме
привлечени от идеята за изкуството на дървогравюрата, защото се усеща истинско и солидно. А
ние сме точно такава група от 70-те години на миналия век, свирим на своите инструменти на
живо, всичко в нашия септет е доста старомодно“ – заявява GREG SPAWTON.
Албума „WOODCUT“, или „ДЪРВОГРАВЮРА“, ще чуем в предаването “Картини от една
изложба®
” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 април, след новините в 22 часа.
В предаването на 25 април 2026 г.: Big Big Train и албумът „Дървогравюра“
BIG BIG TRAIN
WOODCUT
Released: February 6 th , 2026
SONGS/TRACKS:
1.Inkwell Black - 0:56
Music By – Bravin*, Spawton*
2.The Artist - 7:15
Lyrics By – Lindley*
Music By – Bravin*, Sjöblom*
3.The Lie Of The Land - 2:55
Music By – Bravin*, Sjöblom*, Spawton*
Lyrics By – Spawton*
4.The Sharpest Blade - 4:16
Music By – D'Virgilio*, Sjöblom*, Lindley*
Lyrics By – Lindley*
5.Albion Press - 5:46
Lyrics By – Lindley*
Music By – Bravin*, Spawton*
6.Arcadia - 5:46
Music By – Bravin*, Spawton*
Lyrics By – Spawton*
7.Second Press - 0:36
Music By – Bravin*, Lindley*
8.Warp And Weft - 3:44
Music By, Lyrics By – D'Virgilio*
9.Chimaera - 5:37
Music By, Lyrics By – Spawton*
10.Dead Point - 5:28
Music By – Bravin*, Spawton*, D'Virgilio*, Holldorff*, Sjöblom*, Lindley*
Lyrics By – Lindley*
11.Light Without Heat - 3:22
Lyrics By – Lindley*, Bravin*
Music By – Spawton*, Bravin*
12.Dreams In Black and White - 2:33
Lyrics By – Lindley*, Bravin*, Spawton*
Music By – Bravin*, Spawton*
13.Cut And Run - 6:18
Music By – Bravin*, Dupre*, Spawton*, D'Virgilio*
14.Hawthorn White - 1:54
Music By – Bravin*, Holldorff*, Sjöblom*
15.Counting Stars - 5:40
Music By – Bravin*, Spawton*
Lyrics By – Spawton*
16.Last Stand - 3:34
Music By – Bravin*, Lindley*, Sjöblom*, Spawton*
Lyrics By – Spawton*
©2026 Inside Out Music, GmbH
CREDITS:
Lead Vocals, Acoustic Guitar, Electric Guitar, Keyboards, Synthesizer [Moog], Mellotron –
Alberto Bravin
Drums, Percussion, Keyboards, Acoustic Guitar, 12-string Electric Guitar, Vocals – Nick D'Virgilio
Grand Piano, Electric Piano [Wurlitzer], Electric Piano [Fender Rhodes], Electric Organ [Hammond
Organ], Mellotron, Synthesizer, Vocals – Oskar Holldorff
Violin, Acoustic Guitar, Vocals – Clare Lindley
Trumpet, Piccolo Trumpet, Vocals – Paul Mitchell
Guitar [6 String Electric Guitar], 12-string Electric Guitar, Electric Organ [Hammond Organ],
Vocals – Rikard Sjöblom
Bass, Pedalboard [Bass Pedals], 12-String Acoustic Guitar, Mellotron, Vocals – Gregory Spawton*
WITH:
Cello – Brian Mullan
Clarinet, Alto Flute – Maddie Wegg
Producer – Alberto Bravin
Recorded At Sweetwater Studios, Fort Wayne, US, in April 2025 and at Aubitt Studios,
Southampton, England in July 2025
Engineered by Rob Aubrey at Aubitt and Jason Peets at Sweetwater
Mixed by Alberto Bravin and Rob Aubrey at Aubitt
String Arrangements – Alberto Bravin, Brian Mullan, Clare Lindley
Cover Artwork from an Original Woodcut Made by – Robin Mackenzie
Design, Layout – Neil Moran at Lemonshed
Read About “Woodcut” in a Book of – Andy Stuart
LYRICS:
Inkwell Black
Instrumental
The Artist
I don′t know when it started
This feeling I've a long way to go
Half a lifetime′s work
And not that much to show
Searching for perfection
Second guessing everything
To carve a thousand birds
And never hear them sing
I can imagine the inside out
From the darkness the light will come
Get into the shadows
To let the light escape
Who'd have thought creation
Would take so much away?
Never enough
Dreams slowly burn and turned into ash
Go through the motions, keep showing up
Carve to feel nothing, work for the silence
Cut for relief
The choice is now (the choice is now)
Will I always wonder if it's the time (if it′s the time)
To make the connection?
Heart to the hand, hand to the blade
Dreams manifest, glory displayed
Searching for a place
Find a different way
Let go what has gone
And cannot be returned
I never thought a dream could survive this long
In the dark, like a flame without fuel
With flutters and sparks, clings on to life
Almost gone, almost invisible
If I walk away, I′ll always wonder
Maybe I'm wrong to build up the blaze
Let in the air, take a deep breath
And watch it breathe into life
The Lie of the Land
Take time to step outside
A path that leads somewhere
Far from the city streets
On the hillside plains, a wood
Where I can find a way
The light of the land carries me onward
No place for the man under the shroud
I am far out of bounds
The goal in his heart, I am lost
These golden boughs (these golden boughs), oh, I shall build
And the melodies holding me (the melodies holding me) fast to this place
All the leaves, the sun receding
That corner of heaven, light cuts its way through the trees
It′s all I was searching for
This heartwood is here for me
Though heart is so heavy
The way back home is clear
Sure as man holds light
A burden now made light
The Sharpest Blade
Quiet is the morning′s mood
The distant sound of city hum ad river running
Are respite from the voices
That visit through the night
Only use the sharpest of blades
Guided by the steady hand and quiet mind
These fine lines are all small cuts
Don't be afraid
Dust motes dance on the sunbeams
Flying airborne and free
But they fade and fall
When shadows come just like me
The knife edge seems to know where to go
Every movement perfect with no resistance
Like someone or something
Knows what to do
They say what doesn′t kill you
But I say that's just not true
We fold these fragile hurts
And dig them down deep
But they're not gone
They want to be free
And when they come
They cut just as deep
And it just takes longer
It just takes longer
It just takes longer
It just takes longer
Albion Press
Step back, take an overview
Take in all the scenery
Better than it′s ever felt
This could be a masterpiece
And now the time has come
Mix it and roll it out
Mm, press down and hold your breath
Peel back and reveal
Two dimensions into three
Pictures in my mind I've always seen in black and white
I never thought the colors could change right before my eyes
More real than reality
Too good to be true
Can′t stop, keep comin' back
Tuned in to the frequency
Sublime possibility
If I close my eyes and let go, I could step into the scene
A world that feels so perfect, how could it ever be a dream?
(I never thought) and I never thought I was one step away
Followin' a whisper on the breeze
Arcadia
Morning lights the room
A room which has no walls
A murmur fills my ears
The sound of distant birds
I walk into a world
Shaped by my own hand
Once in inkwell black
Now a spring and summer land
Hawthorn lights the meadow
Bluebells paint the forest
On the wing, that flight of birds
Is dancing high above
This heartwood made new land
An Eden yet unfound
A sky lit by sun and moon
Arcadia in full wild bloom
Then the light is fading
And the city hum returns
Shade and shadow aren′t the same
Lines once clear are blurred
Woodcut gave me hope
Now I'm cast out and alone
Here beside a fire
Where the flames have flickered out
And inside, a storm is raging
High against the world
Steadfast and determined, I will find a way
Will make my way back home
Second Press
Instrumental
Warp and Weft
I stare inside, I can′t stop
Deep down, I'm tied up in knots
Knife in, carve out, precise, calm down
Each cut, each push of my blade
Finds more of me everyday
Knife in, carve out, precise, low down
Relive each moment in time
Deeper, the more that I try
Knife in, carve out, so real, black out
I can′t pull myself away
Something stirs beneath the grain
Time stops, how I can't explain?
Dig in, the more I go, the less of me
Remains to changing every day
Obsessed, trapped as I create
Time stops, how I can't explain?
Dig in, the more I go, the less of me
Remains to changing every day
Obsessed, trapped as I create
Chimaera
Like to speak of turning the page
Starting over, beginning again
Let me show how I found a new way
With each cut made, I follow the grain
Are we just a flare on a lens?
A trick of light in the end?
A skimming stone on the water
The sharpest blade has made things real again
Hear the worn and wet of each day
Are like milestones along the way
Each path chosen, each step that I take
Leads me deeper in this golden place
Are we just a flare on a lens?
A trick of light in the end?
A glimmer of flame at the field′s edge
The sharpest blade has made things real again
Buried inside this empty land
Traces bring me back to earth
Footsteps made, the paths I've followed
Who I think the place I am from?
What seemed a great adventure
Now feels like a dream that′s ending
What is real remains uncertain'
Where is home where I'm meant to be?
Dead Point
No turning back
I follow the path and see that it leads me much further in
The wood seems to wait, holding its breath like it′s afraid
If you can run, you better be really still
There in the shade
A dark figure stands, it can't be a man
As still as a rock, I can′t look away, no breath escapes
A move of his head, he lifts up his gaze, a universe in his eyes
This cannot be real
A figment of my mind
Frightened to look, can't look away
This is not from my mind made
Caught in between
Two bits of a heart held in the dead point
Now I am seen, the cold at the core exposed to the heat
Try to break free, this close to danger is when I feel most alive
How can this be wrong? (I knew he's the sharpest of blades)
A gaze I cannot break (a gaze I cannot break now)
You reach out a hand (I am alone)
What choice do I have? (What choice do I have?)
Ah, ah
Na, na, na, ah
The walls I have built
Can′t keep you out, but stop me from getting free
Diving deep (diving deep), abandoning reason, break apart inner
How can this be wrong? (Why can′t this go on?)
Why can't this go on and on?
Light Without Heat
It′s not how it's meant to be
The light doesn′t carry heat
The leaves don't catch the breeze
The colours don't ring true
I can′t ignore the truth
It′s not what it seems to be
I don't recognise this dream
Details I could never know
It seemed to be another time
It seemed to be another life
But it seems to be a lie
I′m not where I want to be
But still, it's hard to leave
Home is calling me
Dreams in Black and White
I only dream in black and white
Should not see the colour
Heart thumping (I can′t find a way), shallow breathing
Pinch myself (back to the path), something isn't right
Open my eyes (that leads me home), I need to wake up
From lucid dreaming
Running all night (never enough), I′m still nowhere
(Dreams slowly burning and turning to ash) I cannot find the path
No light to follow (almost invisible)
(I can't find a way) I never thought (all familiar landmarks disappear)
To make could take so much away (back to the path that leads me home)
(I can't find a way) I only dream in black and white (darkness all around)
(Back to the path) should not see the colour (control this fear)
(That leads me home) heart thumping, shallow breathing
Pinch myself, something isn′t right (almost invisible)
(I never thought) no place for a man
(To make could take so much away) under the shroud, I′m out of bounds
Cut and Run
Instrumental
Hawthorn White
Instrumental
Counting Stars
Dreaming in gold
In gold and in green
Rolling hills and woodland
And places in between
The rain setting in
As autumn follows summer
The order of things
Day turns into night
Earth spinning round and round
From darkness to light
Facing the sky
Watching the sunset
And moonrise
Underneath the heavens counting stars and distant worlds
Gleaming like a hint of something
Gold set in the earth
Just out of reach
The hope that remains
But all things turn full circle
And come around again
Winter to spring
Snowfall to sunshine
Underneath the heavens counting stars and distant worlds
Gleaming like a hint of something
Gold set in the earth
Lay bare your heart
Let in the light
And then, outrun your fear
Put it out of sight
You can choose any path
But aim for the heights
While you make good your words
Make all you touch seem right
Underneath the heavens counting stars and distant worlds
Gleaming like a hint of something
Gold set in the earth
Last Stand
Oh, let me be free
Light doesn′t promise heat
Carving out the negative space
Cut it with a steady hand, with certainty
Fires burn and fade away
Black to white and then to gray
Light it up and make it shine
Don't turn back, no place to hide
Time to speak of love and hope
Life and death and letting go
Taking each day not as it comes
Make it new and make it your own
The path that you choose can lead you astray
All roads we take end the same way
Whether we are the hunter or prey
Doubter, believer, depends on the day
And where will you go as time zero flies?
When will you reach the end of the line?
One final stand, the world spins around us
Gold in the skies, find it, can move it in!
BIOLINKS:
https://www.bigbigtrain.com/
https://www.facebook.com/bigbigtrain/
https://x.com/bigbigtrain
https://www.youtube.com/channel/UCYl-LJDxj2Uc4Tuc8HgdbUg
https://bsky.app/profile/bigbigtrain.bsky.social
https://www.instagram.com/bigbigtrain/
https://music.apple.com/us/artist/big-big-train/287138759
В албумите на британската progressive rock група BIG BIG TRAIN се откроява интересът им към
технолог... Виж още
2026-04-18
На 20 април т.г. в София ще гостува джаз китаристът BILL FRISELL, носител на наградата
“Grammy”, и по този повод решихме да представим неговия най-нов албум „IN MY DREAMS“ („В
МОИТЕ СЪНИЩА“), издаден на 27 февруари 2026 г.
Албумът е вдъхновен от сън, който FRISELL е имал преди време, ето какво споделя: „Влизам в
затъмнена сграда, прекосявам стълбище и се озовавам в спираща дъха библиотека, оградена от
купчини подвързани с кожа томове и антики. В центъра на стаята има маса, а около нея бяха
седнали няколко монашески фигури с качулки. В началото те изглеждаха внушителни, но бързо се
разкриха като топли и приветливи. „Искаме да ви покажем какви са нещата всъщност“, казват те.
„Първо, бихме искали да ви покажем как наистина изглеждат цветовете.“
FRISELL продължава: „И така, те отварят някаква малка кутия и изваждат малки блокчета.
Посочват едно и казват: „Ето как изглежда червеното.“ И това е най-интензивното, красиво
червено, което съм виждал. След това казват: „Знаем, че сте музикант, затова бихме искали да
чуете как звучи истинската музика.“ Чувствах се сякаш някаква тръба влизаше в челото ми и се
движеше, и това беше най-невероятният звук, който някога бях чувал. Nino Rota, Thelonious
Monk, Sonny Rollins, Charles Ives, Jimi Hendrix, Hank Williams, Andrés Segovia, Robert Johnson –
цялата тази музика, която обичам, но всички части бяха кристално ясни. И тогава се събудих.“
„IN MY DREAMS“ е петият албум на BILL FRISELL за фирмата Blue Note, и в него събира на едно
място две ключови линии в творчеството си – характерното звучене на джазовите му трио
формации (с RUDY ROYSTON на барабаните и THOMAS MORGAN на контрабаса) и камерната
му музика със струнно трио/квартет с трима от музикантите, с които работи още от началото на 90-
те – JENNY SCHEINMAN (цигулка), HANK ROBERTS (виолончело) и EYVIND KANG (виола).
BILL тръгва от идеята за концертен албум като използва записи на живо от различни
представления през 2025 г. в Бруклин, Денвър и Ню Хейвънс с финални щрихи от три
произведения, записани в студио.
В резултат албумът „В МОИТЕ СЪНИЩА“ звучи като цялостно произведение, достойно за
неговия 75-годишен юбилей, в което класически и съвсем нови негови пиеси естествено се
преплитат с американската класика – от христоматийни фолк песни от XIX век и американа до
джаза на Billy Strayhorn и Duke Ellington.
Албума „IN MY DREAMS“, или „В МОИТЕ СЪНИЩА“, ще чуем в предаването “Картини от една
изложба®
” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 април, след новините в 22 часа.
В предаването на 18 април 2026 г.: Bill Frisell и албумът „В моите сънища“
BILL FRISELL
IN MY DREAMS
Released: February 27 th , 2026
SONGS/TRACKS:
1. Trapped In the Sky (written by Bill Frisell) - 2:07
2. When We Go (written by Bill Frisell) - 7:52
3. In My Dreams (written by Bill Frisell) - 5:12
4. Isfahan (written by Billy Strayhorn, Duke Ellington) - 6:33
5. Give Me A Home (written by Bill Frisell) - 2:53
6. Why? (written by Bill Frisell) - 3:17
7. Curtis (A Year and a Day) (written by Bill Frisell) - 7:24
8. Hard Times (written by Stephen Foster) - 4:42
9. Again (written by Bill Frisell) - 6:16
10. Small Hands (written by Bill Frisell) - 6:19
11. Never Too Late (written by Bill Frisell) - 4:06
12. Home On the Range (written by Brewster M. Higley, Daniel E. Kelly) – 5:39
©2026 Blue Note Records, Inc. / UMG Recordings, Inc.
CREDITS:
Bill Frisell – electric guitar, acoustic guitar, loops
Rudy Royston – drums
Thomas Morgan – bass
Hank Roberts – cello
Jenny Scheinman – violin
Eyvind Kang – viola
All tracks arranged by Bill Frisell
Producer: Lee Townsend
Recorded by:
Joseph Branciforte (tracks: 1, 5)
Kevin Lee (tracks: 2 to 4, 8 to 10, 12)
Nick Lloyd (tracks: 6, 7, 11)
Adam Muñoz (tracks: 5, 6, 8, 12)
Mastered by: Greg Calbi, Steve Fallone
Edited by / Mixed by: Adam Muñoz
Sound engineer (live) – 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 12 – Claudia Engelhart
Recorded at:
Tracks 6 and 11 recorded at Firehouse 12, New Haven, CT on February 6, 2025.
Tracks 5 and 7 recorded live at Roulette Intermedium, Brooklyn, NY on February 8, 2025.
Track 1 recorded at Roulette Intermedium, Brooklyn, NY on February 8, 2025.
Tracks 2 to 4, 8 to 10, and 12 recorded live at The Newman Center, Denver, CO on April 3, 2025.
Edited at Opus Studios, Berkeley, CA
Mixed at Opus Studios, Berkeley, CA
Mastered at Sterling Sound, Edgewater, NJ
Artwork – Carole D'Inverno
Design – Luke Jacobs
Photography by – Kyra Kverno
BIOLINKS:
https://www.billfrisell.com
https://www.facebook.com/billfrisell
https://www.instagram.com/bill.frisell
https://x.com/billfrisellfilm
https://www.tiktok.com/@billfrisell
https://www.bluenote.com/artist/bill-frisell
https://www.bluenote.com/spotlight/bill-frisell-in-my-dreams
На 20 април т.г. в София ще гостува джаз китаристът BILL FRISELL, носител на наградата
“Grammy&rdq... Виж още
2026-04-04
Музиката на МИРОСЛАВ ГОЧЕВ прозвуча в „Картини от една изложба“ преди няколко години за
първи път, това беше албумът „Край морето“ на “Music M. A. G. Project”, съвместно дело с Яница
Кънева. Той беше радушно приет от нашата аудитория и ето иде ред на третото заглавие в неговата
дискография, издадено към края на 2025 г.
Авторът ни разказва предисторията на албума „МЕНТАЛНО“ така:
„Отдавна исках да експериментирам с това да създавам музика с различни честоти. Още не бях
завършил втория си албум „Infinity”, когато започнах да мисля в тази посока. Усещал съм разлика
във вибрацията и въздействието на музикалната форма, създадена по този начин. Исках да се
предизвикам и да дам свобода на мисълта си. Започнах искрено да се интересувам от
въздействието на всяка честота над тялото и ума и така се появи „МЕНТАЛНО“.
Питаме го: А каква е концепцията на тази албум, ето какво отговаря МИРОСЛАВ:
„Албумът представлява концептуално музикално пътуване през девет честоти, които символично
отварят девет енергийни врати в човешкото съзнание. Всяка композиция е изградена около
конкретна вибрация и носи своето послание – от освобождаването на страха и връщането към
естествения поток на живота, до пробуждането на интуицията и светлината в човека.
Музиката съчетава електронни звукови пространства през синтезаторите и дълбоки атмосферни
пластове, които създават усещане за вътрешно пътуване. Честотата 432 Hz заема централно място
като символ на връзката между човека и природата – пулсът на Земята, който резонира със сърцето.
Балансът е изконна ценност.
Идеята на албума е не просто да бъде слушан, а преживян – като звукова медитация, която води
слушателя от материята към светлината, от ума към по-дълбокото усещане за хармония и
присъствие. Той е покана за пътуване навътре – към по-тихото пространство в нас, където умът се
успокоява, а съзнанието започва да чува по-дълбокия ритъм на живота“ – завършва МИРОСЛАВ
ГОЧЕВ.
Албума “МЕНТАЛНО” ще чуем в предаването “Картини от една изложба®
“ в събота, 4 април, след
новините от 22.00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
В предаването на 4 април 2026 г.: МироМАГ и албумът „Ментално“
MiroMAG
MENTALLY / МЕНТАЛНО
Премиера: 1 ноември 2025 г.
ПИЕСИ:
1.295 Hz — Поток на живота / Life flow – 4:53
Послание – остави реката да те води
2.396 Hz — Освободи страха / Release the fear – 3:47
Послание - Позволи на светлината да влезе там, където някога е живял страха.
3.432 Hz — Дихание на Земята / Earth breath – 4:11
Послание - Почувствай пулса на планетата в сърцето си.
4.440 Hz — Златна спирала / Golden spiral – 4:58
Послание - Всичко се връща към източника.
5.528 Hz — Клетъчна любов / Cellular Love – 5:28
Послание - Всяка клетка може да обича.
6.728 Hz — Тялото в хармония / Body in harmony – 3:35
Послание - Изчисти тялото, ума и духа.
7.741 Hz — Чистота на ума / Mind purity – 3:19
Послание - Изчисти мислите като прозорец след дъжд.
8.852 Hz — Портал на интуицията / Intuition’s portal – 4:37
Послание - Вътрешният глас е ехо от мъдростта на Вселената.
9.962 Hz — Светлинен код / Light code – 4:06
Послание - Всяка мисъл може да се превърне в светлина
©2025 Мирослав Гочев
УЧАСТНИЦИ:
Автор на музиката и аранжиментите, продуцент и изпълнител – Мирослав Гочев
Период на създаване: 01.08.2025 г. – 01.11.2025 г. г.
Технически екип на звукозаписа, смесването и мастерирането:
Запис, смесване и мастериране - Мирослав Гочев
Място (студио) на звукозаписа, смесването и мастерирането:
Music M. A. G. Studio - Варна
ЗА АВТОРА:
Мирослав Гочев е музикант от началото на 90-те години. Професионалният му път е свързан
с дълги години пътувания в чужбина с различни групи и формации. Има впечатляващ опит
като ръководител на групи за популярна музика.
През 2025 г. бе отличен с престижната награда «Кристална лира» в категория Звук и звуков
дизайн, присъдена от Съюза на българските музикални и танцови дейци.
През 2019 г. за първи път реализира авторската си музика с бенд и камерен оркестър с
диригент Ганчо Ганчев във Фестивален и Конгресен Център (ФКЦ) - Варна, зала 1. На
сцената вземат участие изявени варненски певци и танцьори. Екипът надвишава 50 души.
Концертът е заснет от БНТ – Варна и излъчван многократно в тяхната програма. Следват
концерти и през следващите три поредни години.
- през 2020 г. издава първия албум с авторска музика “By the sea”, който е представен с
внушителен концерт, наречен “Да послушаме вълните” в зала 1 на ФКЦ - Варна на живо с 30
музиканти на сцената.
- през 2021г се осъществява проектът „Яница Кънева и приятели за Варна“ ,
- в края на 2022 г. година реализира „Класика в бъдещето“
- през октомври 2023 г. се случе концертът „Есенно адажио в операта“, който се провежда на
сцената на Държавна опера – Варна.
Всички концерти са реализирани със surround звук на живо.
През 2024 година музиката му получи високата оценка на композитора Митко Щерев, който
разреши на Мирослав цялата му филмова музика да бъде използвана в предстоящите
концерти.
В края на 2025 г. завърши последния си албум «Ментално»
ВРЪЗКИ:
https://www.youtube.com/@MiroMAG_MiroslavGochev
https://www.facebook.com/people/%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BB%D
0%B0%D0%B2-%D0%93%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%B2-Miroslav-
Gochev/100041264692708/
https://www.instagram.com/miro_mag_project/
Музиката на МИРОСЛАВ ГОЧЕВ прозвуча в „Картини от една изложба“ преди няколко години ... Виж още