„Reader Of The Runes – Luna“ by Elvenking
През последните 5-6 години италианската folk power metal група ELVENKING се насочва към подготовката на сагата „READER OF THE RUNES“ (“ЧЕТЕЦЪТ НА РУНИ”). Групата поема предизвикателството да напише митологична трилогия (от която вече чухме първите две части) и това ? струва сериозни усилия.
Певецът DAVIDE “DAMNAGORAS” MORAS, иначе познат като DAMNA, пояснява:
„В центъра на повествованието е странен и мистериозен персонаж, “Четецът на руни“. Когато този загадъчен човек се появява в малко село сред несигурен и мрачен свят, започва да прави предсказания на хората от околността. Има осем персонажа, главните действащи лица в историята от сагата, с видения за всеки един от тези герои“.
В последния албум от трилогията, издаден тази година, в епичен и кинематографичен стил се разкрива кой е Четецът на руни и връзките между героите, обединявайки всички сюжетни линии и елементи от предишните два албума.
DAMNA продължава:
„Заглавието на третата част от тази трилогия е „LUNA“, това всъщност е името на героиня, прякорът на един от персонажите. Героинята иначе е Ethel и в този албум обясняваме доста неща за нея, за това, което ? се е случило в миналото.
Падна голямо писане, за да се уверим, че в цялата история всичко е последователно, всеки герой е на мястото си, не искахме да правим никакви грешки, но така или иначе, историята беше доста ясна в съзнанието ни. Най-накрая стигнахме до финала на повествованието, и това беше страхотно, беше наистина интересно пътуване и много стимулиращо – но беше трудно. Когато пишете музика за толкова дълга история, самата история диктува тона като звукови пейзажи на тези песни и на албумите от поредицата.
Докато например втората част “Rapture” беше наситена с гняв и разруха, разказвахме за края на всичките осем главни герои, и затова тонът беше трагичен и агресивен, – в завършващата част „LUNA“ тръгнахме по две посоки. Едната е в миналото, защото навлизаме в предишния живот на тези герои и разкриваме как всички те са свързани помежду си, когато са били млади. Тонът е по-лек, както може да чуете в някои от песните, но има и друга страна на тази история, която е по-трагична и тъжна, защото разкриваме защо злощастията се случват в настоящето. Така че музиката става по-епична, по-меланхолична и малко по-тежка от една страна, и малко по-мрачна от друга.
Когато подхождахме към тези теми и истории, определено се върнахме към онзи heavy metal, който ни повлия в края на 90-те години на миналия век, онзи епичен power metal, на който бяхме наистина големи фенове.
Това, което правим като група, е да се опитаме да създадем цял свят, който да е изграден от музика – разбира се, защото това е основното нещо, което правим тук, но – също така обогатяваме музиката с текстове и с образност, която я разширява. Това е, за което си мисля, когато пиша песен, и мисля, че беше наистина важно да го направим, особено чрез трилогията, чрез тази концепция, защото наистина трябваше да я изразим с тези тонове, с тези чувства.
Историята разказва нещо, героите преживяват своите чувства като отделни моменти в сюжета, така че беше наистина важно да направим това по възможно най-добрия начин“ – завършва DAVIDE “DAMNAGORAS” MORAS.
Албума “READER OF THE RUNES – LUNA”, или “ЧЕТЕЦЪТ НА РУНИ – ЛУНА”, ще чуем в предаването „Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 ноември, след новините от 22.00 ч.
В предаването на 8 ноември 2025 г.: Elvinking и албумът „Четецът на руни – Луна“
ELVENKING
READER OF THE RUNES – LUNA
Release date: April 11th, 2025
SONGS/TRACKS:
1. Season of the Owl - 05:19
2. Luna - 03:07
3. Gone Epoch - 04:57
4. Stormcarrier - 04:52
Featuring [Feat.] – Mathias "Vreth" Lillmåns*
5. Starbath - 04:37
6. On These Haunted Shores - 05:04
7. The Ghosting - 04:32
8. Throes of Atonement - 05:08
9. The Weeping - 06:07
10. Reader of the Runes - Book II - 10:59
©2025 Reaper Entertainment GmbH
CREDITS:
Aydan: Guitars, Vocals (backing), Keyboards
Damna: Vocals (lead)
Lethien: Violin
Symohn: Drums
Jakob: Bass
HeadMatt: Guitars
Produced by Aydan and Damna
Mixed and mastered by Scott Atkins at Grindstone Studio
Zsofia Dankova: Cover art
LYRICS:
Season of the Owl
From a crack into the forest clad with splendid mantle green
A creek of crystal water falls down from the highest mountain peaks
The kingdom of the fellowship, the ground of plays and laughs
Aside sit on the rocks a budding poet stared the girl he loved
He loved
A crippled boy with heart of gold, a lone soul selfless breed
A kid that fights the serpents of the sea, another maladapted
A little girl God-frightened, a friend slightly obsessed
Luna and his brother fill these misadjusted ranks
As the owl flies in the darkened skies
Fiery ember eyes, as it dives on its fallen prey
The reader sighs as the knot unties
The eight have died, under blood blade of vengeance they lie
This is a fable to forget, it's a song to not bequeath
Leave those memories behind in the chasm beneath
It's the Season of the Owl, the becoming of the foul
As the predator beguiles to the final feast
Of the owl
Of the owl
Oh, of the owl
Of the owl
Oh
Then the leaves stand still, sudden the silence falls
And a gust of wind brings in the tragedy
"What have you done?"
A hand emerging searching helping hands
"Help her out, for the Gods' sake"
The tragic fair foretold
Eight souls to Hades sold
This is a fable to forget, it's a song to not bequeath
Leave those memories behind in the chasm beneath
It's the Season of the Owl, the becoming of the foul
As the predator beguiles to the final feast
Point your prey, eyes to tear dark apart
Death knell fey for your silent black heart
Oh, you soaring dark winged
Linger in wait and plunge in dismay
As the owl flies in the darkened skies
Fiery ember eyes, as it dives on its fallen prey
The reader sighs as the knot unties
The eight have died, under blood blade of vengeance they lie
This is a fable to forget, it's a song to not bequeath
Leave those memories behind in the chasm beneath
It's the Season of the Owl, the becoming of the foul
As the predator beguiles to the final feast
Of the owl
Of the owl
Oh, of the owl
Of the owl
Oh
Luna
Sparked from celestial skies
Ethel forever (…Luna…)
A white flame glistened by moonshine
Heart-whole, pure as snow
Deceive she would never
Half a step beyond the flock she rode
With arms full open wide
We took her in, welcomed home without thinking
She’d light our sky
Luna be my guide in the burrows of this life
Oh, sister teach me how to thrive in this place dark and unfair
Emerged from wood labyrinths
Ethel our treasure (…Luna…)
Starved and filthy still a fairy light
Unknown where she came from
Ethereal, Moonclad maiden
Of purest love forged
Luna be my guide in the burrows of this life
Oh, sister teach me how to thrive in this place dark and unfair
In a mighty flash of light like Mother Nature’s bride
Your appeared into my life, don’t ever leave me lone oh swear
Luna be my guide in the burrows of this life
Oh, sister teach me how to thrive in this place dark and unfair
In a mighty flash of light like Mother Nature’s bride
Your appeared into my life, don’t ever leave me lone oh swear
Gone Epoch
Long before the age of Golden grace
In a frame of time between the sphere of space
I existed in a far universe
Innocent vague memories
Lost in Red Mists
Little Fragments of serenity
Scents of grass and sheer liberty
We were young brave little champions
With our sceptres made of canes
Ruling our plains
Times I yearn for, never to return
They breach the veil of memory
Waters of black, never to get back
I feel again our sinless youth
Like riddles of stars we were lost in a reverie
Told in a song, blown in a melody
Long ago in a time that is no more, forlorn gone epoch
Shades of laughter echo and resound
In a whirl of magic back where she was drowned
As I try to catch and hold their luminous wake
I get lost inside a maze
And no way out
The past is alive, it is where I thrive
I hope to see her smile one more time
A euphony in black, when my heart has cracked
I see our virgin ways of old - oh I miss you so…
Like riddles of stars, we were lost in a reverie
Told in a song, blown in a melody
Long ago in a time that is no more, forlorn gone epoch
Like ghosts in the fog, we are lost in a memory
Pale shades of what we could’ve been in a thousand years
Long ago, with hearts that decomposed, goodbye dear Ethel
Like riddles of stars, we were lost in a reverie
Told in a song, blown in a melody
Long ago in a time that is no more
Like ghosts in the fog, we are lost in a memory
Pale shades of what we could’ve been in a thousand years
Long ago, with hearts that decomposed, goodbye dear Ethel
Stormcarrier
Don't talk to night winds, oh wayward son
Don't gift your words to the raging storm
They won't reach the chosen ones
Put down your weapons in the dying day
Surrender, leaving the shores and bays
Standing lone in the pouring rain
Carrier of the thunders
I'll be the cold outside
Bringer of the hail and fire flares
Rusty grudge crystallized
Here it comes
Longing to join with the stars
Yearning for the moon tonight
Ready to behold the cosmos and aeons beyond
Fire of the ages, eonian sun
I seek my vengeance, oh Ancient Ones
Fill me whole till my web is spun
In a moonstone circle, I summon thee
All gods of wrath and the force within
Joining the cult of the woeful kin
Carrier of the nightmares
I'll be the fear inside
Harbinger of strife, I'll be the knife
That'll cut your threads of life
Here it comes
Longing to join with the stars
Yearning for the moon tonight
Ready to behold the cosmos and aeons beyond
My dearest one
This day I won't die alone
I'll be emperor of these skies
Each and every thing in sight
I will command and be mine
Here it comes
Longing to join with the stars
Yearning for the moon tonight
Ready to behold the cosmos and aeons beyond
My dearest one
This day I won't die alone
I'll be emperor of these skies
Each and every thing in sight
I will command and be mine
Starbath
A storm of valiant herons was heading to the warm
Against crystalline blue sky in that afternoon stillborn
A crack into the light beams
A yell suddenly shattered all the laughs
Motionless the fibres, paralysed in fear
Staring from the distance, craved to disappear
The child who wished to be a poet
Hadn't yet become a grown-up man
And when the skies are falling
All the stars start falling down
With any signs of warning
Explode in sparkles with no sound, yeah
We were young, we were lone, we were helpless
We were gone in a blink, we have run afar
And to no one's avail
We have fled in neglect in a bath of stars
Crippled by the reverence, frozen and awry
In the sheer and utter darkness, in the nightside of the sky
There he stood a lonely weak boy
Destroyed by detriment and ignorance
And when the skies are falling
All the stars start falling down
With any signs of warning
Explode in sparkles with no sound
We were young, we were lone, we were helpless
We were gone in a blink, we have run afar
And to no one's avail
We have fled in neglect in a bath of stars
We were young, we were lone, we were helpless
We were gone in a blink, we have run afar
And to no one's avail
We have fled in neglect in a bath of stars
(Of stars)
(Starbath)
We were young, we were lone, we were helpless (Helpless)
We were gone in a blink, we have run afar
And to no one's avail
We have fled in neglect in a bath of stars
We were young, we were lone, we were helpless (Helpless)
We were gone in a blink, we have run afar
And to no one's avail
We have fled in neglect in a bath of stars
On These Haunted Shores
Mortal winter waft your breath
Unnerve the frozen seas
The raging winds bring signs of reckoning
As they whistle through the trees
"With my sword of wood, I rule my ship
And dock on enemy shores
Be aware all those around and near you
And your lands to the north"
The cold deep black
Anger of the waves
Seized you, my dear
"Cry not, I will be safe"
Trails of loam to walk barefoot
Our paths were paved with gold
A well overgrown with wild ivy
The altar of their plays
A chubby dork with no aims set
The right-hand of the hoon
He will take the spirit calling
For his greeding crave and needs
The shores in flames and I am forlorn
Long a line of oaks I die
Shores in flames, the fires at dawn
On these haunted shores I lie
The shores set aflame on malice intent
Of the joke of the allies
Shores in flames will light on the end
Of this tale of foolish spite
About this tale of sudden death
A sacrificial rite in need
The reaping winds are deafening
As they whisper through the trees
The shores in flames and I am forlorn
Long a line of oaks I die
Shores in flames, the fires at dawn
On these haunted shores I lie
The shores set aflame on malice intent
Of the joke of the allies
Shores in flames will light on the end
Of this tale of foolish spite
The cold deep black
Anger of the waves
Seized you, my dear
"Cry not, I will be safe"
The shores in flames and I am forlorn
Long a line of oaks I die
Shores in flames, the fires at dawn
On these haunted shores I lie
The shores set aflame on malice intent
Of the joke of the allies
Shores in flames will light on the end
Of this tale of foolish spite
On these haunted shores I lie
On these haunted shores
The Ghosting
This silent gust and the vastness of the sea
Are slowly melting the skyline down in me
No, I can’t stand another night
Please give me force for one last fight
I’m brooding about all the nights
In the darkness of my soul I can’t close my eyes
The ghosting won’t disappear
I’m slowly being consumed by my own fears
The abysmal void and the solitude profound
… solitude profound…
Assembled quietly the seas in which I drown
…the seas of guilt…
So I took distance from them all
Still, I am wrecked by my recall
I’m falling…
I’m brooding about all the nights
In the darkness of my soul I can’t close my eyes
The ghosting won’t disappear
I’m slowly being consumed by my own fears
I’m brooding about all the nights
In the darkness of my soul I can’t close my eyes
The ghosting won’t disappear
I’m slowly being consumed by my own fears
The ghosting
The ghosting… won’t disappear
The ghosting…
Throes of Atonement
On the riverbank, she stood there motionless
And looked at her, malicious devilish
The Queen of gloat – her beauty she won’t mourn
Dissident, she stood there sacrosanct
A spouse of Christ, saint untouchable
And she despised – the brightness of her mind
A jig of misery, the ballet of the fallen
A sad sad song, untuned and lorn blown out by the wind
For all the harm you’ve done
Now penance has begun
Betrayers, deceivers
Rats and unbelievers
I stare into their eyes
Fragments before she died
Just craving for some help
Throes of atonement
A rivalry, adolescent jealousy
Burning deep, reducing in cinder and flames
The beliefs of a childhood’s tail
An unclean creature, Chimera of the Old One
Preacher, impure and servant of heathenry
She deserves her destiny
A jig of misery, the ballet of the fallen
A sad sad song, untuned and lorn blown out by the wind
For all the harm you’ve done
Now penance has begun
Betrayers, deceivers
Rats and unbelievers
I stare into their eyes
Fragments before she died
Just craving for some help
Throes of atonement
The Weeping
There she stands
Captured by the waters
She won't breathe again
The welkin weeps and falls
Here I stand again
Haunted by these waters
Beneath the radiance
Of the same sun that enlightened that day
Thus did commence my weeping
Across the lakes of ruefulness
For every tear of grief, my essence passed away
Asunder the spirit, ripped apart, atwain
Sated and gratified the gods of pain
As her lungs collapsed, a thunder cracked the sky
Her beauty motionless
A waving portrait still
Reflected by the sun
Eternalized in ill will
There we stood
I can rebuild the whole scene
I paint with hatred brush
The canvas of this tragedy
Thus did commence my weeping
Enchantress of my agony
A desolated courier
Reprisal companion
Companion
Asunder the spirit, ripped apart, atwain
Sated and gratified the gods of pain
As her lungs collapsed, a thunder cracked the sky
Mine is the vastness of this crushing grief
Torment of soul, dark as nocturne seas
As the spark in her eyes has faded away
Oh, the weeping
I stare in pain at the somber sky, the painful sky
I stare in pain at the somber sky, this leaden sky
Thus it did commence my weeping
Thus it did commence my weeping
Thus it did commence my weeping
Thus it did commence
Asunder the spirit, ripped apart, atwain
Sated and gratified the gods of pain
As her lungs collapsed, a thunder cracked the sky
Mine is the vastness of this crushing grief
Torment of soul, dark as nocturne seas
As the spark in her eyes has faded away
Oh, the weeping
Reader of the Runes - Book II
Awakened by the lark's songs
Chilled by the frost of the morning dew
"I'll find my way back home"
Wrecked in the eye of this tempest
Harsh is the way of the aftermath
"I'll find my way back home"
Strong is the will of the wounded
Dense is the fog that reddened these lands
"On fields of grief I roamed
To find my way back home"
Alongside his black shabby mantle left on the soil
The cloak to hide the grin that mangled
Are you fulfilled and content
About the slaughter of lambs
Whose blood has embroidered the firmament of stars?
Stars that have blazed in the cosmos forging the Runes occult
The Seer of the Old Alphabet
On the Stone of the Ritual of Oak the druid stands alone
Are you part of the archaic grand design?
Turn the time, fold the fortune
On the Runes you read the faiths assigned
Tune the angst, bewildered and tortured
The Runes, ten fates aligned
The Runes, ten fates
Once left the tree trunk, house of fates divined, forsaken
No crows, no skulls, no cane will ever tell
If still in revenge you abide
If fierce and at peace is your stride
What does your heart whisper in the black of night?
Night that has laid down its curtains on a sacrifice of blood
Eight lives for one, is that fair at all?
Guilt is the sword that you handed
Be aware, for such a sword
Has a blade but no hilt in sight
Turn the time, fold the fortune
On the Runes you read the faiths assigned
Tune the angst, bewildered and tortured
The Runes, ten fates aligned
The Runes, ten fates aligned
The Runes, ten fates
You began thine incantations
Serving forces of the dusk
Generated mastery unknown
Was it real or just a husk?
As the souls were mowed and harvested
One by one they were scythed down
For the good you once have served
Sinful souls cut to the ground
One by one eight souls were purged
Of the ritual they've been charged
Was your power real?
Upon a silver seal
Awakened by the lark's songs
Chilled by the frost of the morning dew
"I'll find my way back home"
Wrecked in the eye of this tempest
Harsh is the way of the aftermath
"I'll find my way back home"
Strong is the will of the wounded
Dense is the fog that reddened these lands
"On fields of grief I roamed
To find my way back home"
I'm the Reader of the Runes
I'm searching diamonds in the night
All the way across the firmament
Where stars paint fates aligned
I'm the Reader of the Runes
I'm luring gemstones in the light
And the wake of all their deeds
Will thrive and burn alight
Turn the time, fold the fortune
On the Runes you read the faiths assigned
Tune the angst, bewildered and tortured
The Runes, ten fates aligned
Turn the time, fold the fortune
On the Runes you read the faiths assigned
Tune the angst, bewildered and tortured
The Runes, ten fates aligned
(Turn the time, fold the fortune)
(On the Runes you read the faiths assigned)
(Tune the angst, bewildered and tortured)
(The Runes, ten fates aligned)
Сезонът на совата
От пукнатина в гората, облечена в разкошна зелена мантия
Поток от кристална вода пада от най-високите планински върхове
Царството на братството, земята на игрите и смеха
Настрана, седнал на скалите, един начинаещ поет гледаше момичето, което обичаше
Той обичаше
Сакато момче със златно сърце, самотна душа, безкористна порода
Хлапе, което се бори с морските змейове, още един човек, неспособен да се адаптира
Малко момиче, уплашено от Бога, един леко обсебен приятел
Луна и брат му изпълват тези несъответстващи редици
Докато совата лети в мрачния небосвод
С огнени очи като жарава, тя се гмурка върху падналата си плячка
Читателят въздъхва, докато възелът се развързва
Осмината са умрели, паднаха от кървавото острие на отмъщението
Това е басня за забравяне, песен, която не трябва да се предава
Оставете тези спомени зад гърба си в бездната отдолу
Това е Сезонът на совата, раждането на ужасните
Докато хищникът мами жертвите за последния си пир
На совата
О, на совата
На совата
Тогава листата зативат, внезапно пада тишина
И порив на вятъра носи трагедията
„Какво си сторил?“
Ръка се появява, търсейки ръце, които да помогнат
„Помогнете й, в името боговете“
Трагичният панаир е предсказан
Осем души, продадени на Хадес
Това е басня за забравяне, песен, която не трябва да се предава
Оставете тези спомени зад гърба си в бездната отдолу
Това е Сезонът на совата, раждането на ужасните
Докато хищникът мами жертвите за последния си пир
Насочете плячката си, разкъсайте мрака с очите си
Смъртта звъни на вратата, феи, за вашите тихи черни сърьа
О, вие, извисяващи се тъмнокрили създания
Треперете в очакване и се гмурнете в ужаса
Докато совата лети в мрачния небосвод
С огнени очи като жарава, тя се гмурка върху падналата си плячка
Читателят въздъхва, докато възелът се развързва
Осмината са умрели, паднаха от кървавото острие на отмъщението
Това е басня за забравяне, песен, която не трябва да се предава
Оставете тези спомени зад гърба си в бездната отдолу
Това е Сезонът на совата, раждането на ужасните
Докато хищникът мами жертвите за последния си пир
На совата
О, на совата
На совата
Луна
Изгряла от небесните небеса
Етел завинаги (…Луна…)
Бял пламък, огрян от лунна светлина
Сърцето ? е цяло, чисто като сняг
Никога не би излъгала
На половин крачка от ятото, тя яздеше
С широко разтворени ръце
Ние я приехме, приветствахме я у дома, без да се замисляме
Тя щеше да освети нашето небе
Луна, бъди мой водач в хралупите на този живот
О, сестро, научи ме как да процъфтявам на това тъмно и несправедливо място
Излезе от горски лабиринти
Етел, нашето съкровище (…Луна…)
Гладна и мръсна, все още феическа светлина
Неизвестно откъде дойде
Ефирна, облечена в луна девойка
От най-чиста любов изкована
Луна, бъди мой водач в хралупите на този живот
О, сестро, научи ме как да процъфтявам на това тъмно и несправедливо място
В могъщ блик светлина, като булката, пратена от Майката Природа
Ти се появи в живота ми, никога не ме оставяй сам, о, кълна се
Отминала епоха
Много преди ерата на Златната благодат
В рамките на времето между сферата на пространството
Съществувах в далечна вселена
Невинни смътни спомени
Изгубени в червени мъгли
Малки фрагменти от спокойствие
Ухание на трева и чиста свобода
Бяхме млади, смели малки шампиони
С нашите скиптри, направени от бастуни
Управляващи нашите равнини
Времена, за които копнея, никога няма да се върнат
Те пробиват завесата на паметта
Черните води, никога няма да се върнат
Чувствам отново нашата безгрешна младост
Като загадки на звезди бяхме изгубени в унес
Разказани в песен, разнесени в мелодия
Отдавна в едно време, което вече изтече, една тъжно отминала епоха
Сенки на смях отекват и се носят
Във вихъра на магията обратно там, където тя се удави
Докато се опитвам да уловя и задържа светлинната им следа
Се губя в лабиринт
И няма изход
Миналото е живо, там процъфтявам
Надявам се да видя усмивката ? още веднъж
Красивите черни звуци на разбитото ми сърце в черно
Виждам чистите ни стари пътища - о, толкова ми липсвате…
Като загадки на звезди бяхме изгубени в унес
Разказани в песен, разнесени в мелодия
Отдавна в едно време, което вече изтече, една тъжно отминала епоха
Като призраци в мъглата сме изгубени в спомен
Бледи нюанси на това, което можехме да бъдем, след хиляда години
Отдавна, със сърца, които се разлагат, сбогом, скъпа Етел
Като загадки от звезди бяхме изгубени в унеса
Разказани в песен, разнесени в мелодия
Отдавна в едно отминало време
Като призраци в мъглата сме изгубени в спомен
Бледи нюанси на това, което можехме да бъдем след хиляда години
Отдавна, със сърца, които се разлагат, сбогом, скъпа Етел
Буреносец
Не говори на нощните ветрове, о, блудни сине
Не дарявай думите си на бушуващата буря
Те няма да достигнат до избраните
Остави оръжията си в умиращия ден
Предай се, остави бреговете и заливите
Стой сам в проливния дъжд
Носител на гръмотевиците
Аз ще бъда студът отвън
Носител на градушка и огнени пламъци
Ръждясала злоба, кристализирана
Ето го, идва
Копнеж да се съединя със звездите
Копнеж за луната тази вечер
Готови да съзрат космоса и еоните отвъд
Огън на вековете, еонианско слънце
Търся отмъщението си, о, Древни
Изпълнете ме целия, докато мрежата ми се изплете
В кръг от лунен камък ви призовавам
Всички богове на гнева и силата вътре в мен
Присъединявам се към култа на опечалените роднини
Носител на кошмарите
Аз ще бъда страхът вътре
Предвестник на раздора, аз ще бъда ножът
Който ще пререже нишките на живота ти
Ето го, идва
Копнеж да се съединя със звездите
Копнеж за луната тази вечер
Готови да съзрат космоса и еоните отвъд
Най-скъпа моя
Този ден няма да умра сам
Ще бъда император на тези небеса
Всяко нещо в полезрението ми
Ще ми се подчинява и ще бъде мое
Ето го, идва
Копнеж да се съединя със звездите
Копнеж за луната тази вечер
Готови да съзрат космоса и еоните отвъд
Най-скъпа моя
Този ден няма да умра сам
Ще бъда император на тези небеса
Всяко нещо в полезрението ми
Ще ми се подчинява и ще бъде мое
Звездна баня
Буря от доблестни чапли се насочваше към топлото
В кристално синьото небе в този следобед те бяха мъртвородени
Пукнатина в светлинните лъчи
Вик внезапно разби всички смехове
Неподвижни бяха влакната, парализирани от страх
Взирайки се от далечината, копнееха да изчезнат
Детето, което искаше да бъде поет,
Още не беше станало възрастен мъж
И когато небето пада
Всички звезди започват да падат долу
С всякакви предупредителни знаци
Избухват в искри без звук
Бяхме млади, бяхме сами, бяхме безпомощни
Изчезнахме за миг, избягахме далеч
И без никаква полза
Избягахме пренебрегнати в баня от звезди
Осакатено от благоговението, замръзнало и изкривено
В чистия и пълен мрак, в нощната страна на небето
Там стоеше самотно слабо момче
Унищожено от вредата и невежеството
И когато небето пада
Всички звезди започват да падат
С всякакви предупредителни знаци
Избухват в искри без звук
На тези обитавани от духове брегове
Смъртна зима носи дъха ти
Разтърсва замръзналите морета
Яростните ветрове носят знаци за разплата
Докато свирят през дърветата
„С дървения си меч управлявам кораба си
И акостирам на вражески брегове
Бъди внимателен към всички около теб и близо до теб
И земите ти на север“
Студеният, дълбок и мрачен
Гняв на вълните
Те грабна, скъпа моя
„Не плачи, ще бъда в безопасност“
Пътеки от глинеста почва, за да ходиш бос по птях
Пътеките ни бяха павирани със злато
Кладенец, обрасъл с див бръшлян
Олтарът на техните пиеси
Пълничък глупак без поставени цели
Дясната ръка на хуна
Той ще поеме зова на духа
Заради алчните си копнежи и нужди
Бреговете лумват в пламъци и аз съм опечален
В една дълга редица от дъбове аз умирам
Бреговете лумват в пламъци, огньове на разсъмване
Лежа на тези обитавани от духове брегове
Бреговете, запалени от злонамерени намерения
На шегата на съюзниците
Брегове в пламъци ще лумнат в края
На тази история за глупава злоба
За тази история за внезапна смърт
Жертвен обред в нужда
Жътварските ветрове са оглушителни
Докато шепнат през дърветата
Бреговете лумват в пламъци и аз съм опечален
В една дълга редица от дъбове аз умирам
Бреговете лумват в пламъци, огньове на разсъмване
Лежа на тези обитавани от духове брегове
Бреговете, запалени от злонамерени намерения
На шегата на съюзниците
Брегове в пламъци ще лумнат в края
На тази история за глупава злоба
Студеният дълбок и мрачен
Гняв на вълните
Те грабна, скъпа моя
“Не плачи ще бъда в безопасност“
Бреговете лумват в пламъци и аз съм опечален
В една дълга редица от дъбове аз умирам
Бреговете лумват в пламъци, огньове на разсъмване
Лежа на тези обитавани от духове брегове
Бреговете, запалени от злонамерени намерения
На шегата на съюзниците
Брегове в пламъци ще лумнат в края
На тази история за глупава злоба
На тези обитавани от духове брегове
Привидението
Този тих порив и необятността на морето
Бавно разтапят хоризонта в мен
Не, не мога да понеса още една нощ
Моля, дай ми сила за последна битка
Размишлявам за всички нощи
В мрака на душата си не мога да затворя очи
Привидението няма да изчезне
Бавно ме поглъщат собствените ми страхове
Бездънната празнота и дълбоката самота
… дълбока самота…
Събраха тихо моретата, в които се давя
…моретата на вината…
Затова се дистанцирах от всички тях
И все пак съм съсипан от спомените си
Падам…
Размишлявам за всички нощи
В мрака на душата си не мога да затворя очи
Привидението няма да изчезне
Бавно ме поглъщат собствените ми страхове
Размишлявам за всички нощи
В мрака на душата си не мога да затворя очи
Привидението няма да изчезне
Бавно ме поглъщат собствените ми страхове
Привидението
Привидението… няма да изчезне
Привидението…
Мъките на изкуплението
На брега на реката тя стоеше неподвижно
И я гледаше злобно, дяволски
Кралицата на злорадството – красотата ? няма да бъде оплакана
Отцепницата, тя стоеше там свещена
Съпруга на Христос, недосегаема светица
И тя презираше – яркостта на ума си
Танцът на мизерията, балетът на падналите
Тъжна, тъжна песен, ненастроена и самотна, отнесена от вятъра
За цялата вреда, която сте причинили
Сега покаянието започна
Предатели, измамници
Плъхове и невярващи
Взирам се в очите им
Фрагменти, преди тя да умре
Просто копнея за помощ
Мъките на изкуплението
Съперничество, юношеска ревност
Горяща дълбоко, свеждаща се до пепел и пламъци
Вярванията на опашката на детството
Нечисто същество, Химера на Стария
Проповедник, нечист и слуга на езичеството
Тя заслужава съдбата си
Танцът на мизерията, балетът на падналите
Тъжна, тъжна песен, ненастроена и самотна, отнесена от вятъра
За цялата вреда, която сте причинили
Сега покаянието започна
Предатели, измамници
Плъхове и невярващи
Взирам се в очите им
Фрагменти, преди тя да умре
Просто копнея за помощ
Мъките на изкуплението
Плачът
Ето я
Заловена от водите
Тя няма да диша отново
Дъщерята плаче и пада
Ето ме отново
Преследван от тези води
Под сиянието
На същото слънце, което озари онзи ден
Така започна моят плач
През езерата на скръбта
С всяка една печална сълза, моята същност си отиваше
Разкъсан на парчета дух
Насити и задоволи боговете на болката
Докато дробовете ? се сринаха, гръм разцепи небето
Красотата ? неподвижна
Развяващ се портрет
Отразен от слънцето
Увековечен в злоба
Ето ни там
Мога да възстановя цялата сцена
Рисувам с четка на омразата
Платното на тази трагедия
Така започна плачът ми
Чародейка на агонията ми
Опустошен вестител
Спътник в отмъщението
Спътник
Разкъсан дух
Насити и удовлетвори боговете на болката
Докато дробовете ? се сриваха, гръм разцепи небето
Моя е необятността на тази смазваща мъка
Мъчение на душата, тъмно като нощни морета
Искрата в очите ? е избледняла
О, плачът
Взирам се с болка в мрачното небе, болезненото небе
Взирам се с болка в мрачното небе, това оловно небе
Така започна плачът ми
Така започна плачът ми
Така започна плачът ми
Така започна
Четящият руните - Книга II
Събуден от песните на чучулигата
Попарен от сланата на утринната роса
„Ще намеря пътя си обратно към дома“
Разбит в окото на тази буря
Суров е пътят на последиците
„Ще намеря пътя си обратно към дома“
Силна е волята на ранените
Гъста е мъглата, която покри тези земи с червено
„По полетата на скръбта аз бродех
За да намеря пътя си обратно към дома“
Наред с черната си изтъркана мантия, оставена върху почвата
Наметалото, за да скрие усмивката, която осакати
Удовлетворен ли си и доволен
От клането на агнета
Чия кръв е бродирала звездния небосклон?
Звезди, които са пламнали в космоса, изковавайки окултните руни
Пророкът на старата азбука
На камъка на Ритуала на дъба друидът стои сам
Част ли си от древния велик замисъл?
Обърни времето, сгъни съдбата
Върху руните четеш начертаната вяра
Настрой тревогата, объркан и измъчван
Руните, десет съдби, подредени
Руните, десет съдби
Веднъж напуснал ствола на дървото, дом на предсказани съдби, изоставен
Ни една врана, ни един череп, ни един бастун никога няма да каже
Дали все още отмъщаваш
Ако свирепа и спокойна е твоята крачка
Какво шепне сърцето ти в тъмнината на нощта?
Нощ, която е спуснала завесите си върху кърваво жертвоприношение
Осем живота за един, честно ли е това изобщо?
Вината е мечът, който ти подаде
Бъди внимателен, защото такъв меч
Има острие, но му липсва дръжка
Обърни времето, сгъни съдбата
Върху руните четеш начертаната вяра
Настрой тревогата, объркан и измъчван
Руните, десет съдби, подредени
Руните, десет съдби
Ти започна своите заклинания
Служейки на силите на здрача
Създаде неизвестно майсторство
Истинско ли беше или просто обвивка?
Докато душите бяха косени и пожънати
Една по една те бяха покосени
За доброто, на което някога си служил
Грешни души, паднали на земята
Една по една осем души бяха пречистени
От ритуала, на който дадоха своята мощ
Истинска ли беше силата ти?
Върху сребърен печат
Събуден от песните на чучулигата
Попарен от сланата на утринната роса
„Ще намеря пътя си обратно към дома“
Разбит в окото на тази буря
Суров е пътят на последиците
„Ще намеря пътя си обратно към дома“
Силна е волята на ранените
Гъста е мъглата, която покри тези земи с червено
„По полетата на скръбта аз бродех
За да намеря пътя си обратно към дома“
Аз съм Четящият Руните
Търся диаманти в нощта
По целия небесен свод
Където звездите рисуват съдби, подредени
Аз съм Четящият Руните
Примамвам скъпоценни камъни в светлината
И следата от всичките им дела
Ще процъфтява и ще гори
Обърни времето, сгъни съдбата
Върху руните четеш начертаната вяра
Настрой тревогата, объркан и измъчван
Руните, десет съдби, подредени
Руните, десет съдби
Превод: Симона Дянкова
BIOLINKS:
http://www.elvenking.net/
https://www.facebook.com/elvenking.official
https://x.com/EK_Official
https://www.instagram.com/elvenking.official/
2026-04-25
В албумите на британската progressive rock група BIG BIG TRAIN се откроява интересът им към
технологиите, които бележат развитието ни – още първото официално заглавие в дискографията им
от 1994 година се казва „Goodbye to the Age of Steam“, или „Сбогом на епохата на парните
машини“. В техните текстове намират място английската компания за електрически двигатели и
трансформатори „English Electric“ (два албума носят нейното заглавие), прокарването с първия
водолаз на жп тунела „Севърн“ под устието на река Севърн през 1879 година, изграждането на
трансокеански лайнери в корабостроителницата „Суон Хънтър“, качваме се на най-бързия парен
локомотив „Мелърд“, или „Зеленоглавата патица“, с немислимата за 1938 година скорост от 202
км/ч, световен рекорд за времето си, напускаме Слънчевата система с автоматичните космически
апарати “Voyager”, ставаме свидетели на полагането на първите телеграфни кабели през
Атлантическия океан през ХIХ век и т.н.
Затова сме изненадани от тематиката на най-новия им албум „WOODCUT“, или
„ДЪРВОГРАВЮРА“, издаден на 6 февруари 2026 г. По време на турне в Норвегия музикантите
GREGORY SPAWTON, лидер на групата и бас китарист, и ALBERTO BRAVIN, певец, посещават в
Осло музея на световноизвестния норвежки художник експресионист и автор на гравюри Edvard
Munch, смятан за един от най-значимите модернисти в историята на изкуството.
Впечатлени от изложбата на дървогравюри, те откриват метафората за издълбаване на негативи,
които създават финално изображение, и веднага виждат потенциала му като заглавие и история на
албума.
Така те разработват повествованието за депресиран художник, който работи в областта на
дървогравюрата и печата с мастило. По този начин той се справя с болката, за да стигне до
наградата от съзиданието докато работи. BIG BIG TRAIN използват процеса на гравиране върху
дърво, при който личното негативно пространство се превръща в позитивни образи като метафора
за намиране на творческо удовлетворение.
Те възлагат на писателя ANDY STUART да напише книга с подробности за тази концепция и за
измислената история, както и за композирането и аранжирането, за съставянето на текстовете и
решаването на техническите детайли. Книгата е илюстрирана с дървогравюри и снимки от
записите, дори използват за корицата на албума произведение на изкуството с автентична
дървогравюра от ROBIN MACKENZIE, в противовес на мощното присъствие на творби, дело на
изкуствения интелект.
Ето какво споделя ALBERTO BRAVIN, който освен певец е и продуцент на албума:
„Този път решихме да направим истински концептуален албум. Има история, която се развива от
началото до края на албума, а главният герой е художник, който създава произведение на
изкуството. Той е толкова погълнат от работата си и от начина, по който реже някакво парче дърво
и създава нов свят, и който вече не може да разбере дали е реалност или всъщност е част от
творението си. Така че е доста интересно, защото можех да видя, можех да си представя всичко
това, докато всъщност записвам вокали или мисля за целия албум като съдържание. Този художник
всъщност може да бъде музикант, създаващ музиката, или всъщност и слушател.
Когато слушате нещо през слушалките си или вашето добро Hi-Fi устройство, вие навлизате в
нещо като друго измерение, когато слушате нещо, което толкова много обичате и ви харесва
толкова много. Така че това е като паралелна история, с която всъщност всеки може да се свърже.
Всичко започна съвсем случайно. Една сутрин бяхме на турне в Европа, в Осло, Норвегия. Аз и
GREG винаги се събуждаме доста рано. Така че обичаме да проверяваме дали има нещо интересно
в градовете, където свирим. Имахме свободна сутрин, затова си казахме: „Добре, нека отидем в
музея на Munch“.
1
Всички знаят за „Викът“, това е най-известната му картина. Но всъщност той беше художник,
който правеше много различни неща, използваше разнообразни техники, и ние докато се
разхождахме из музея, попаднахме на неговите дървогравюри. Честно казано, не знаех какво е
дървогравюра. Не знаех, че това е името на техниката. Видяхме „Дървогравюра“, написана в
описанието на произведение на изкуството. Аз и GREG просто се спогледахме и казахме: „О, това
е заглавие на албум. Това е страхотно.“ За дървогравюрата трябва да изрежете негатива, за да
получите позитива, когато го натиснете върху хартия. Веднага се влюбихме в историята, в идеята и
в това колко всъщност можем да напишем за историята, но и за музиката.
По това време нямахме музика, нямахме история, нямахме нищо. Държахме тази идея в главите си
може би онзи ден, няколко дни, не знам. Но след това я споделихме, споделихме я с всички
останали от групата. И те казаха: „О, това е наистина интересно“. Така че идеята за истински
концептуален албум се роди точно в този, в този конкретен момент.
Албума ще го усетите като една дълга песен, а не като несвързани части – така е. Абсолютно. Това
беше намерението ни. Разбира се, че има глави или можете да ги наречете песни, защото са
единични песни или музикално произведение. Но всички песни трябваше да бъдат свързани и
обвързани по начин, по който просто можеш да прегърнеш тази сила на музиката на един дъх. Това
беше идеята“ – завършва ALBERTO BRAVIN.
„Повече от всеки друг албум на BIG BIG TRAIN, този пое контрола над живота ни. Бяхме
привлечени от идеята за изкуството на дървогравюрата, защото се усеща истинско и солидно. А
ние сме точно такава група от 70-те години на миналия век, свирим на своите инструменти на
живо, всичко в нашия септет е доста старомодно“ – заявява GREG SPAWTON.
Албума „WOODCUT“, или „ДЪРВОГРАВЮРА“, ще чуем в предаването “Картини от една
изложба®
” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 април, след новините в 22 часа.
В предаването на 25 април 2026 г.: Big Big Train и албумът „Дървогравюра“
BIG BIG TRAIN
WOODCUT
Released: February 6 th , 2026
SONGS/TRACKS:
1.Inkwell Black - 0:56
Music By – Bravin*, Spawton*
2.The Artist - 7:15
Lyrics By – Lindley*
Music By – Bravin*, Sjöblom*
3.The Lie Of The Land - 2:55
Music By – Bravin*, Sjöblom*, Spawton*
Lyrics By – Spawton*
4.The Sharpest Blade - 4:16
Music By – D'Virgilio*, Sjöblom*, Lindley*
Lyrics By – Lindley*
5.Albion Press - 5:46
Lyrics By – Lindley*
Music By – Bravin*, Spawton*
6.Arcadia - 5:46
Music By – Bravin*, Spawton*
Lyrics By – Spawton*
7.Second Press - 0:36
Music By – Bravin*, Lindley*
8.Warp And Weft - 3:44
Music By, Lyrics By – D'Virgilio*
9.Chimaera - 5:37
Music By, Lyrics By – Spawton*
10.Dead Point - 5:28
Music By – Bravin*, Spawton*, D'Virgilio*, Holldorff*, Sjöblom*, Lindley*
Lyrics By – Lindley*
11.Light Without Heat - 3:22
Lyrics By – Lindley*, Bravin*
Music By – Spawton*, Bravin*
12.Dreams In Black and White - 2:33
Lyrics By – Lindley*, Bravin*, Spawton*
Music By – Bravin*, Spawton*
13.Cut And Run - 6:18
Music By – Bravin*, Dupre*, Spawton*, D'Virgilio*
14.Hawthorn White - 1:54
Music By – Bravin*, Holldorff*, Sjöblom*
15.Counting Stars - 5:40
Music By – Bravin*, Spawton*
Lyrics By – Spawton*
16.Last Stand - 3:34
Music By – Bravin*, Lindley*, Sjöblom*, Spawton*
Lyrics By – Spawton*
©2026 Inside Out Music, GmbH
CREDITS:
Lead Vocals, Acoustic Guitar, Electric Guitar, Keyboards, Synthesizer [Moog], Mellotron –
Alberto Bravin
Drums, Percussion, Keyboards, Acoustic Guitar, 12-string Electric Guitar, Vocals – Nick D'Virgilio
Grand Piano, Electric Piano [Wurlitzer], Electric Piano [Fender Rhodes], Electric Organ [Hammond
Organ], Mellotron, Synthesizer, Vocals – Oskar Holldorff
Violin, Acoustic Guitar, Vocals – Clare Lindley
Trumpet, Piccolo Trumpet, Vocals – Paul Mitchell
Guitar [6 String Electric Guitar], 12-string Electric Guitar, Electric Organ [Hammond Organ],
Vocals – Rikard Sjöblom
Bass, Pedalboard [Bass Pedals], 12-String Acoustic Guitar, Mellotron, Vocals – Gregory Spawton*
WITH:
Cello – Brian Mullan
Clarinet, Alto Flute – Maddie Wegg
Producer – Alberto Bravin
Recorded At Sweetwater Studios, Fort Wayne, US, in April 2025 and at Aubitt Studios,
Southampton, England in July 2025
Engineered by Rob Aubrey at Aubitt and Jason Peets at Sweetwater
Mixed by Alberto Bravin and Rob Aubrey at Aubitt
String Arrangements – Alberto Bravin, Brian Mullan, Clare Lindley
Cover Artwork from an Original Woodcut Made by – Robin Mackenzie
Design, Layout – Neil Moran at Lemonshed
Read About “Woodcut” in a Book of – Andy Stuart
LYRICS:
Inkwell Black
Instrumental
The Artist
I don′t know when it started
This feeling I've a long way to go
Half a lifetime′s work
And not that much to show
Searching for perfection
Second guessing everything
To carve a thousand birds
And never hear them sing
I can imagine the inside out
From the darkness the light will come
Get into the shadows
To let the light escape
Who'd have thought creation
Would take so much away?
Never enough
Dreams slowly burn and turned into ash
Go through the motions, keep showing up
Carve to feel nothing, work for the silence
Cut for relief
The choice is now (the choice is now)
Will I always wonder if it's the time (if it′s the time)
To make the connection?
Heart to the hand, hand to the blade
Dreams manifest, glory displayed
Searching for a place
Find a different way
Let go what has gone
And cannot be returned
I never thought a dream could survive this long
In the dark, like a flame without fuel
With flutters and sparks, clings on to life
Almost gone, almost invisible
If I walk away, I′ll always wonder
Maybe I'm wrong to build up the blaze
Let in the air, take a deep breath
And watch it breathe into life
The Lie of the Land
Take time to step outside
A path that leads somewhere
Far from the city streets
On the hillside plains, a wood
Where I can find a way
The light of the land carries me onward
No place for the man under the shroud
I am far out of bounds
The goal in his heart, I am lost
These golden boughs (these golden boughs), oh, I shall build
And the melodies holding me (the melodies holding me) fast to this place
All the leaves, the sun receding
That corner of heaven, light cuts its way through the trees
It′s all I was searching for
This heartwood is here for me
Though heart is so heavy
The way back home is clear
Sure as man holds light
A burden now made light
The Sharpest Blade
Quiet is the morning′s mood
The distant sound of city hum ad river running
Are respite from the voices
That visit through the night
Only use the sharpest of blades
Guided by the steady hand and quiet mind
These fine lines are all small cuts
Don't be afraid
Dust motes dance on the sunbeams
Flying airborne and free
But they fade and fall
When shadows come just like me
The knife edge seems to know where to go
Every movement perfect with no resistance
Like someone or something
Knows what to do
They say what doesn′t kill you
But I say that's just not true
We fold these fragile hurts
And dig them down deep
But they're not gone
They want to be free
And when they come
They cut just as deep
And it just takes longer
It just takes longer
It just takes longer
It just takes longer
Albion Press
Step back, take an overview
Take in all the scenery
Better than it′s ever felt
This could be a masterpiece
And now the time has come
Mix it and roll it out
Mm, press down and hold your breath
Peel back and reveal
Two dimensions into three
Pictures in my mind I've always seen in black and white
I never thought the colors could change right before my eyes
More real than reality
Too good to be true
Can′t stop, keep comin' back
Tuned in to the frequency
Sublime possibility
If I close my eyes and let go, I could step into the scene
A world that feels so perfect, how could it ever be a dream?
(I never thought) and I never thought I was one step away
Followin' a whisper on the breeze
Arcadia
Morning lights the room
A room which has no walls
A murmur fills my ears
The sound of distant birds
I walk into a world
Shaped by my own hand
Once in inkwell black
Now a spring and summer land
Hawthorn lights the meadow
Bluebells paint the forest
On the wing, that flight of birds
Is dancing high above
This heartwood made new land
An Eden yet unfound
A sky lit by sun and moon
Arcadia in full wild bloom
Then the light is fading
And the city hum returns
Shade and shadow aren′t the same
Lines once clear are blurred
Woodcut gave me hope
Now I'm cast out and alone
Here beside a fire
Where the flames have flickered out
And inside, a storm is raging
High against the world
Steadfast and determined, I will find a way
Will make my way back home
Second Press
Instrumental
Warp and Weft
I stare inside, I can′t stop
Deep down, I'm tied up in knots
Knife in, carve out, precise, calm down
Each cut, each push of my blade
Finds more of me everyday
Knife in, carve out, precise, low down
Relive each moment in time
Deeper, the more that I try
Knife in, carve out, so real, black out
I can′t pull myself away
Something stirs beneath the grain
Time stops, how I can't explain?
Dig in, the more I go, the less of me
Remains to changing every day
Obsessed, trapped as I create
Time stops, how I can't explain?
Dig in, the more I go, the less of me
Remains to changing every day
Obsessed, trapped as I create
Chimaera
Like to speak of turning the page
Starting over, beginning again
Let me show how I found a new way
With each cut made, I follow the grain
Are we just a flare on a lens?
A trick of light in the end?
A skimming stone on the water
The sharpest blade has made things real again
Hear the worn and wet of each day
Are like milestones along the way
Each path chosen, each step that I take
Leads me deeper in this golden place
Are we just a flare on a lens?
A trick of light in the end?
A glimmer of flame at the field′s edge
The sharpest blade has made things real again
Buried inside this empty land
Traces bring me back to earth
Footsteps made, the paths I've followed
Who I think the place I am from?
What seemed a great adventure
Now feels like a dream that′s ending
What is real remains uncertain'
Where is home where I'm meant to be?
Dead Point
No turning back
I follow the path and see that it leads me much further in
The wood seems to wait, holding its breath like it′s afraid
If you can run, you better be really still
There in the shade
A dark figure stands, it can't be a man
As still as a rock, I can′t look away, no breath escapes
A move of his head, he lifts up his gaze, a universe in his eyes
This cannot be real
A figment of my mind
Frightened to look, can't look away
This is not from my mind made
Caught in between
Two bits of a heart held in the dead point
Now I am seen, the cold at the core exposed to the heat
Try to break free, this close to danger is when I feel most alive
How can this be wrong? (I knew he's the sharpest of blades)
A gaze I cannot break (a gaze I cannot break now)
You reach out a hand (I am alone)
What choice do I have? (What choice do I have?)
Ah, ah
Na, na, na, ah
The walls I have built
Can′t keep you out, but stop me from getting free
Diving deep (diving deep), abandoning reason, break apart inner
How can this be wrong? (Why can′t this go on?)
Why can't this go on and on?
Light Without Heat
It′s not how it's meant to be
The light doesn′t carry heat
The leaves don't catch the breeze
The colours don't ring true
I can′t ignore the truth
It′s not what it seems to be
I don't recognise this dream
Details I could never know
It seemed to be another time
It seemed to be another life
But it seems to be a lie
I′m not where I want to be
But still, it's hard to leave
Home is calling me
Dreams in Black and White
I only dream in black and white
Should not see the colour
Heart thumping (I can′t find a way), shallow breathing
Pinch myself (back to the path), something isn't right
Open my eyes (that leads me home), I need to wake up
From lucid dreaming
Running all night (never enough), I′m still nowhere
(Dreams slowly burning and turning to ash) I cannot find the path
No light to follow (almost invisible)
(I can't find a way) I never thought (all familiar landmarks disappear)
To make could take so much away (back to the path that leads me home)
(I can't find a way) I only dream in black and white (darkness all around)
(Back to the path) should not see the colour (control this fear)
(That leads me home) heart thumping, shallow breathing
Pinch myself, something isn′t right (almost invisible)
(I never thought) no place for a man
(To make could take so much away) under the shroud, I′m out of bounds
Cut and Run
Instrumental
Hawthorn White
Instrumental
Counting Stars
Dreaming in gold
In gold and in green
Rolling hills and woodland
And places in between
The rain setting in
As autumn follows summer
The order of things
Day turns into night
Earth spinning round and round
From darkness to light
Facing the sky
Watching the sunset
And moonrise
Underneath the heavens counting stars and distant worlds
Gleaming like a hint of something
Gold set in the earth
Just out of reach
The hope that remains
But all things turn full circle
And come around again
Winter to spring
Snowfall to sunshine
Underneath the heavens counting stars and distant worlds
Gleaming like a hint of something
Gold set in the earth
Lay bare your heart
Let in the light
And then, outrun your fear
Put it out of sight
You can choose any path
But aim for the heights
While you make good your words
Make all you touch seem right
Underneath the heavens counting stars and distant worlds
Gleaming like a hint of something
Gold set in the earth
Last Stand
Oh, let me be free
Light doesn′t promise heat
Carving out the negative space
Cut it with a steady hand, with certainty
Fires burn and fade away
Black to white and then to gray
Light it up and make it shine
Don't turn back, no place to hide
Time to speak of love and hope
Life and death and letting go
Taking each day not as it comes
Make it new and make it your own
The path that you choose can lead you astray
All roads we take end the same way
Whether we are the hunter or prey
Doubter, believer, depends on the day
And where will you go as time zero flies?
When will you reach the end of the line?
One final stand, the world spins around us
Gold in the skies, find it, can move it in!
BIOLINKS:
https://www.bigbigtrain.com/
https://www.facebook.com/bigbigtrain/
https://x.com/bigbigtrain
https://www.youtube.com/channel/UCYl-LJDxj2Uc4Tuc8HgdbUg
https://bsky.app/profile/bigbigtrain.bsky.social
https://www.instagram.com/bigbigtrain/
https://music.apple.com/us/artist/big-big-train/287138759
В албумите на британската progressive rock група BIG BIG TRAIN се откроява интересът им към
технолог... Виж още
2026-04-18
На 20 април т.г. в София ще гостува джаз китаристът BILL FRISELL, носител на наградата
“Grammy”, и по този повод решихме да представим неговия най-нов албум „IN MY DREAMS“ („В
МОИТЕ СЪНИЩА“), издаден на 27 февруари 2026 г.
Албумът е вдъхновен от сън, който FRISELL е имал преди време, ето какво споделя: „Влизам в
затъмнена сграда, прекосявам стълбище и се озовавам в спираща дъха библиотека, оградена от
купчини подвързани с кожа томове и антики. В центъра на стаята има маса, а около нея бяха
седнали няколко монашески фигури с качулки. В началото те изглеждаха внушителни, но бързо се
разкриха като топли и приветливи. „Искаме да ви покажем какви са нещата всъщност“, казват те.
„Първо, бихме искали да ви покажем как наистина изглеждат цветовете.“
FRISELL продължава: „И така, те отварят някаква малка кутия и изваждат малки блокчета.
Посочват едно и казват: „Ето как изглежда червеното.“ И това е най-интензивното, красиво
червено, което съм виждал. След това казват: „Знаем, че сте музикант, затова бихме искали да
чуете как звучи истинската музика.“ Чувствах се сякаш някаква тръба влизаше в челото ми и се
движеше, и това беше най-невероятният звук, който някога бях чувал. Nino Rota, Thelonious
Monk, Sonny Rollins, Charles Ives, Jimi Hendrix, Hank Williams, Andrés Segovia, Robert Johnson –
цялата тази музика, която обичам, но всички части бяха кристално ясни. И тогава се събудих.“
„IN MY DREAMS“ е петият албум на BILL FRISELL за фирмата Blue Note, и в него събира на едно
място две ключови линии в творчеството си – характерното звучене на джазовите му трио
формации (с RUDY ROYSTON на барабаните и THOMAS MORGAN на контрабаса) и камерната
му музика със струнно трио/квартет с трима от музикантите, с които работи още от началото на 90-
те – JENNY SCHEINMAN (цигулка), HANK ROBERTS (виолончело) и EYVIND KANG (виола).
BILL тръгва от идеята за концертен албум като използва записи на живо от различни
представления през 2025 г. в Бруклин, Денвър и Ню Хейвънс с финални щрихи от три
произведения, записани в студио.
В резултат албумът „В МОИТЕ СЪНИЩА“ звучи като цялостно произведение, достойно за
неговия 75-годишен юбилей, в което класически и съвсем нови негови пиеси естествено се
преплитат с американската класика – от христоматийни фолк песни от XIX век и американа до
джаза на Billy Strayhorn и Duke Ellington.
Албума „IN MY DREAMS“, или „В МОИТЕ СЪНИЩА“, ще чуем в предаването “Картини от една
изложба®
” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 април, след новините в 22 часа.
В предаването на 18 април 2026 г.: Bill Frisell и албумът „В моите сънища“
BILL FRISELL
IN MY DREAMS
Released: February 27 th , 2026
SONGS/TRACKS:
1. Trapped In the Sky (written by Bill Frisell) - 2:07
2. When We Go (written by Bill Frisell) - 7:52
3. In My Dreams (written by Bill Frisell) - 5:12
4. Isfahan (written by Billy Strayhorn, Duke Ellington) - 6:33
5. Give Me A Home (written by Bill Frisell) - 2:53
6. Why? (written by Bill Frisell) - 3:17
7. Curtis (A Year and a Day) (written by Bill Frisell) - 7:24
8. Hard Times (written by Stephen Foster) - 4:42
9. Again (written by Bill Frisell) - 6:16
10. Small Hands (written by Bill Frisell) - 6:19
11. Never Too Late (written by Bill Frisell) - 4:06
12. Home On the Range (written by Brewster M. Higley, Daniel E. Kelly) – 5:39
©2026 Blue Note Records, Inc. / UMG Recordings, Inc.
CREDITS:
Bill Frisell – electric guitar, acoustic guitar, loops
Rudy Royston – drums
Thomas Morgan – bass
Hank Roberts – cello
Jenny Scheinman – violin
Eyvind Kang – viola
All tracks arranged by Bill Frisell
Producer: Lee Townsend
Recorded by:
Joseph Branciforte (tracks: 1, 5)
Kevin Lee (tracks: 2 to 4, 8 to 10, 12)
Nick Lloyd (tracks: 6, 7, 11)
Adam Muñoz (tracks: 5, 6, 8, 12)
Mastered by: Greg Calbi, Steve Fallone
Edited by / Mixed by: Adam Muñoz
Sound engineer (live) – 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 12 – Claudia Engelhart
Recorded at:
Tracks 6 and 11 recorded at Firehouse 12, New Haven, CT on February 6, 2025.
Tracks 5 and 7 recorded live at Roulette Intermedium, Brooklyn, NY on February 8, 2025.
Track 1 recorded at Roulette Intermedium, Brooklyn, NY on February 8, 2025.
Tracks 2 to 4, 8 to 10, and 12 recorded live at The Newman Center, Denver, CO on April 3, 2025.
Edited at Opus Studios, Berkeley, CA
Mixed at Opus Studios, Berkeley, CA
Mastered at Sterling Sound, Edgewater, NJ
Artwork – Carole D'Inverno
Design – Luke Jacobs
Photography by – Kyra Kverno
BIOLINKS:
https://www.billfrisell.com
https://www.facebook.com/billfrisell
https://www.instagram.com/bill.frisell
https://x.com/billfrisellfilm
https://www.tiktok.com/@billfrisell
https://www.bluenote.com/artist/bill-frisell
https://www.bluenote.com/spotlight/bill-frisell-in-my-dreams
На 20 април т.г. в София ще гостува джаз китаристът BILL FRISELL, носител на наградата
“Grammy&rdq... Виж още
2026-04-04
Музиката на МИРОСЛАВ ГОЧЕВ прозвуча в „Картини от една изложба“ преди няколко години за
първи път, това беше албумът „Край морето“ на “Music M. A. G. Project”, съвместно дело с Яница
Кънева. Той беше радушно приет от нашата аудитория и ето иде ред на третото заглавие в неговата
дискография, издадено към края на 2025 г.
Авторът ни разказва предисторията на албума „МЕНТАЛНО“ така:
„Отдавна исках да експериментирам с това да създавам музика с различни честоти. Още не бях
завършил втория си албум „Infinity”, когато започнах да мисля в тази посока. Усещал съм разлика
във вибрацията и въздействието на музикалната форма, създадена по този начин. Исках да се
предизвикам и да дам свобода на мисълта си. Започнах искрено да се интересувам от
въздействието на всяка честота над тялото и ума и така се появи „МЕНТАЛНО“.
Питаме го: А каква е концепцията на тази албум, ето какво отговаря МИРОСЛАВ:
„Албумът представлява концептуално музикално пътуване през девет честоти, които символично
отварят девет енергийни врати в човешкото съзнание. Всяка композиция е изградена около
конкретна вибрация и носи своето послание – от освобождаването на страха и връщането към
естествения поток на живота, до пробуждането на интуицията и светлината в човека.
Музиката съчетава електронни звукови пространства през синтезаторите и дълбоки атмосферни
пластове, които създават усещане за вътрешно пътуване. Честотата 432 Hz заема централно място
като символ на връзката между човека и природата – пулсът на Земята, който резонира със сърцето.
Балансът е изконна ценност.
Идеята на албума е не просто да бъде слушан, а преживян – като звукова медитация, която води
слушателя от материята към светлината, от ума към по-дълбокото усещане за хармония и
присъствие. Той е покана за пътуване навътре – към по-тихото пространство в нас, където умът се
успокоява, а съзнанието започва да чува по-дълбокия ритъм на живота“ – завършва МИРОСЛАВ
ГОЧЕВ.
Албума “МЕНТАЛНО” ще чуем в предаването “Картини от една изложба®
“ в събота, 4 април, след
новините от 22.00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
В предаването на 4 април 2026 г.: МироМАГ и албумът „Ментално“
MiroMAG
MENTALLY / МЕНТАЛНО
Премиера: 1 ноември 2025 г.
ПИЕСИ:
1.295 Hz — Поток на живота / Life flow – 4:53
Послание – остави реката да те води
2.396 Hz — Освободи страха / Release the fear – 3:47
Послание - Позволи на светлината да влезе там, където някога е живял страха.
3.432 Hz — Дихание на Земята / Earth breath – 4:11
Послание - Почувствай пулса на планетата в сърцето си.
4.440 Hz — Златна спирала / Golden spiral – 4:58
Послание - Всичко се връща към източника.
5.528 Hz — Клетъчна любов / Cellular Love – 5:28
Послание - Всяка клетка може да обича.
6.728 Hz — Тялото в хармония / Body in harmony – 3:35
Послание - Изчисти тялото, ума и духа.
7.741 Hz — Чистота на ума / Mind purity – 3:19
Послание - Изчисти мислите като прозорец след дъжд.
8.852 Hz — Портал на интуицията / Intuition’s portal – 4:37
Послание - Вътрешният глас е ехо от мъдростта на Вселената.
9.962 Hz — Светлинен код / Light code – 4:06
Послание - Всяка мисъл може да се превърне в светлина
©2025 Мирослав Гочев
УЧАСТНИЦИ:
Автор на музиката и аранжиментите, продуцент и изпълнител – Мирослав Гочев
Период на създаване: 01.08.2025 г. – 01.11.2025 г. г.
Технически екип на звукозаписа, смесването и мастерирането:
Запис, смесване и мастериране - Мирослав Гочев
Място (студио) на звукозаписа, смесването и мастерирането:
Music M. A. G. Studio - Варна
ЗА АВТОРА:
Мирослав Гочев е музикант от началото на 90-те години. Професионалният му път е свързан
с дълги години пътувания в чужбина с различни групи и формации. Има впечатляващ опит
като ръководител на групи за популярна музика.
През 2025 г. бе отличен с престижната награда «Кристална лира» в категория Звук и звуков
дизайн, присъдена от Съюза на българските музикални и танцови дейци.
През 2019 г. за първи път реализира авторската си музика с бенд и камерен оркестър с
диригент Ганчо Ганчев във Фестивален и Конгресен Център (ФКЦ) - Варна, зала 1. На
сцената вземат участие изявени варненски певци и танцьори. Екипът надвишава 50 души.
Концертът е заснет от БНТ – Варна и излъчван многократно в тяхната програма. Следват
концерти и през следващите три поредни години.
- през 2020 г. издава първия албум с авторска музика “By the sea”, който е представен с
внушителен концерт, наречен “Да послушаме вълните” в зала 1 на ФКЦ - Варна на живо с 30
музиканти на сцената.
- през 2021г се осъществява проектът „Яница Кънева и приятели за Варна“ ,
- в края на 2022 г. година реализира „Класика в бъдещето“
- през октомври 2023 г. се случе концертът „Есенно адажио в операта“, който се провежда на
сцената на Държавна опера – Варна.
Всички концерти са реализирани със surround звук на живо.
През 2024 година музиката му получи високата оценка на композитора Митко Щерев, който
разреши на Мирослав цялата му филмова музика да бъде използвана в предстоящите
концерти.
В края на 2025 г. завърши последния си албум «Ментално»
ВРЪЗКИ:
https://www.youtube.com/@MiroMAG_MiroslavGochev
https://www.facebook.com/people/%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BB%D
0%B0%D0%B2-%D0%93%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%B2-Miroslav-
Gochev/100041264692708/
https://www.instagram.com/miro_mag_project/
Музиката на МИРОСЛАВ ГОЧЕВ прозвуча в „Картини от една изложба“ преди няколко години ... Виж още